Подаръците на Джани Родари

В Италия има предание, че всяка година, в нощта срещу 6 януари, добрата фея Бефана прелита над покривите на къщите, яхнала метлата си – и подобно на Дядо Коледа раздава играчки и лакомства на децата. В книгата „Пътешествието на Синята стрела“ Бефана обаче не е съвсем от добрите феи, макар и авторът да я описва като „благовъзпитана и много благородна синьора, почти баронеса“. Благородството ѝ се простира само до децата на родителите, които предварително са платили за играчките, а бедните деца не получават нищо.

Сред тях е Франческо, чието сърце напълно е завладяно от влакче на витрината, кръстено Синята стрела. Но понеже семейството му не може да си позволи подаръка, детето може единствено да мечтае за играчката пред витрината на магазина. Но самите играчки никак не са доволни от развоя на събитията – те вече са харесали Франческо и повече нямат намерение да се подчиняват на Бефана. Една вечер кукли, плюшени животни, храбри оловни войници, каубои, индианци се качват на Синята стрела и побягват от магазина на благородната синьора, почти баронеса. Тръгват в търсене на малкия Франческо, но по пътя установяват, че има още много деца като него, някои от които дори не смеят да си помислят за магазина за играчки на Бефана. Така по пътя влакът губи половината си пасажери – мечета, кукли и генерали слизат сами, за да зарадват някого.

Издадена през 1954 г., „Пътешествието на Синята стрела“ се смята за един от първите приказки на Джани Родари, станала любима на децата по цял свят. За празниците сега у нас я преиздава „Колибри“. Преводът е на Никола Иванов, илюстрациите – на Николета Коста.