„Подавам оставка“ като зрител на Народния театър

Днес сутринта прочетох, че според един любим мой актьор, Владо Карамазов: „…на нито един зрител не му пука, кой точно е в администрацията на театъра“.

Аз съм един зрител, български зрител, и със съжаление мога да кажа, че Владо Карамазов не е прав. Много даже ми пука. Защото, ако животът в българското общество е сложен, труден и объркан, то всички ще се съгласят, че за това са допринесли и политиците. Доскоро за нас българският театър беше оазис, зона за мечти и отдих от действителността. И аз като български театрален зрител от детските си години НЕ ИСКАМ българският театър да се превръща в брънка от нечии обръчи. ИСКАМ да бъде зона, чиста от зависимости.

Вярвам, че всеки директор на български театър иска да осигури максимално заплащане на прекрасните ни актьори. Просто не всеки директор може и иска да плати цената – да постави до себе си „подходящия човек“.

Изразявам възхищението и уважението си към Явор Гърдев заради оставката, която подава – знаем по какви причини, прекрасно се е обосновал. За съжаление, няма да мога да гледам премиерното му представление. Той вдъхнови и мен „да подам оставка“ като зрител на Народния театър. Заявявам, че няма да стъпя в най-любимия си театър, докато не се почисти от всяко съмнение за нечистота.

А как да се почисти, беше написано скоро на една врата. Този надпис беше вик от болка и обида. Обида към българския театър, към българския народ. Викът ни каза: „Да живее България!“, „Да живее Българският театър!“. И като вик от болка, няма как да бъде изящен, но е искрен и силен.

Всички, които сме изричали същото и сме ръкопляскали, сега не бива да мълчим.

И да, на българския зрител му пука, много даже му пука…