„Подчинение“ – романът на Мишел Уелбек, на който бе посветена карикатура на първа страница в броя на „Шарли Ебдо“, когато бе взривена редакцията му – излиза на български език. Книгата се появи в същия ден, когато джихадисти нахлуха в офисите на изданието и отнеха живота на 12 души – журналисти, служители на вестника и полицаи. Повече от половин година по-късно „Подчинение“ ще разкаже историята си и у нас. Преводът на книгата, издадена от „Факел експрес“, е на Александра Велева.
Романът „Подчинение“ описва една хипотетична Франция. През 2022 г. ислямът преобразява френската политика и общество, като превзема властта не с насилие и терор, а чрез избори. С помощта на социалистите и центристите кандидатът на въображаемата Мюсюлманска братска партия Мохамед Бен Абс побеждава крайно десните националисти и заема президентското кресло в Елисейския дворец.
През 2001 г. в интервю Мишел Уелбек заяви, че ислямът е „най-тъпата религия”.
„Това, че някой вярва, че има само един-единствен бог, е поведение на кретен – казва Уелбек. – Не мога да намеря по-подходяща дума. И най-глупавата религия, нека си го кажем, е ислямът. Библията поне е красива, защото евреите имат огромен литературен талант и заради това може да им простим някои неща.”
След това интервю четири мюсюлмански организации предприеха правни мерки срещу писателя, твърдейки, че „е обидил група хора заради религиозните им вярвания” и че неговото изказване е „съучастие в подбуда към религиозна омраза”.
Уелбек заяви пред съда, че не презира мюсюлманите, а тяхната религия. И добави, че християнството и юдаизмът също са базирани върху „текстове на омразата”. Делото срещу него бе прекратено.
Предлагаме ви откъс от романа.
Подчинение
Мишел УЕЛБЕК
Улица „Кардинал Мерсие“, тиха и пуста, беше задънена и завършваше с фонтан, обграден с колонада. Наоколо масивни портали, снабдени с камери за наблюдение, водеха към обрасли с дървета дворове. Ламперьор натисна с показалец малка алуминиева пластинка, служеща вероятно за биометрична идентификация, и мигновено пред нас се вдигна една метална завеса. В дъното на двора различих, почти скрит от чинарите, неголям частен дом, богатски и елегантен, в стил Second Empire*. Чудех се: със сигурност заплатата му на начинаещ доцент не би му позволила да обитава подобно жилище, тогава какво?
Не знам защо, но си представях своя млад колега сред минималистичен декор, изчистен, с много бяло. Но обзавеждането отговаряше напълно на стила на сградата: тапициран с коприна и кадифе, холът беше пълен с удобни кресла, с кръгли масички, инкрустирани с мозайки от мрамор и седеф; една много голяма картина в помпозен стил, вероятно автентичен Бугьоро**, беше окачена на видно място над изящно изработена камина. Разположих се на един диван, облечен в тъмнозелен рипсен плат, приех чаша крушова ракия.
– Можем да се опитаме да разберем какво става, ако искате… – ми предложи той, сервирайки.
– Не, знам много добре, че няма да има нищо по информационните канали. Може би по CNN, ако имате сателитна антена.
– Опитвах в последно време, няма нищо по CNN, нищо по Youtube, но това можеше да се очаква. По Rutube пускат от време на време по някое видео хора, които снимат с подвижните си телефони; но е много несигурно, защото и там не намерих нищо.
– Не мога да разбера защо са се решили на това абсолютно затъмнение, не разбирам какво цели правителството.
– Според мен това е ясно, страхуват се Националният фронт да не спечели изборите. Всяка картина градски размирици означава допълнителни гласове за Националния фронт. В момента крайната десница е тази, която се опитва да разбунва страстите. Естествено, младите от крайните квартали реагират много бързо; но ако се замислите, през последните месеци всеки път, когато нещата излизат извън контрол, винаги първопричината е някаква антиислямистка провокация: осквернена джамия, жена, която под заплаха е била принудена да си съблече никаба, все неща от този род.
– И мислите, че зад всичко това стои Националният фронт?
– Не, те не могат да си го позволят. Работите не се нареждат точно така, да кажем, че има и други начини.
Изпи си чашата, наля ни наново и млъкна. Картината на Бугьоро над камината изобразяваше пет жени в една градина – едни бяха облечени в бели туники, други бяха почти голи, – наобиколили къдрокосо голо дете. Една от голите жени криеше с ръце гърдите си; другата не можеше, държеше букет полски цветя. Имаше хубави гърди, а художникът беше много добър в драпировките. Всичко това беше старо почти век и ми изглеждаше толкова далечно – първата реакция беше на удивление пред толкова неразбираем предмет. Бавно, постепенно, човек би могъл да се опита да влезе в кожата на един от тези буржоа от XIX век, един от тези нотабили с рединготи, за които е била нарисувана картината; би могъл като тях да изпита начало на еротично вълнение пред тази гръцка голота; но всичко това би било много трудно и
мъчително връщане във времето. Мопасан, Зола, дори Юисманс бяха далеч по-леснодостъпни.
Може би трябваше да говоря именно за това, за тази странна способност на литературата, но реших да продължа да говоря да политика, имах желание да узная повече, а той, изглежда, знаеше повече или поне правеше такова впечатление.
– Вие сте били свързан с движенията за идентичност, струва ми се? – тонът ми беше идеален, на светски човек, който се интересува, който е любопитен и нищо повече, доброжелателна неутралност с елегантен оттенък. Той се усмихна прямо, без задни мисли.
– Да, знам, че този слух се е разпространил във факултета… Да, наистина принадлежах на едно движение за идентичност преди няколко години. Беше Движението за идентичност на католиците, често роялисти, изпълнени с носталгия, всъщност романтици – но и алкохолици в повечето случаи. Всичко това обаче се промени изцяло, загубих контакт с тях и струва ми се, ако днес попадна на някоя от сбирките им, всичко ще ми е чуждо.
Замълчах съвсем преднамерено: когато човек мълчи преднамерено и ги гледа право в очите, създавайки впечатление, че жадно пие думите им, хората говорят. Те обичат да ги слушат, всички водещи анкети го знаят; всички водещи анкети, както и всички писатели, както и всички шпиони.
– Знаете ли… – подхвана наново той, – Блокът за идентичност беше в действителност всичко друго освен блок, беше разделен на многобройни фракции, които никак не се разбираха и спогаждаха помежду си: католици, солидаристи, свързани с „Третия път“***, роялисти, неоезичници, крайни привърженици на светската държава, дошли от крайната левица… Но всичко се промени със създаването на „Автохтонните европейци“. Вдъхновени в началото от „Автохтонните републиканци“, но приемайки точно обратната теза, те успяха да изпратят ясно и обединяващо послание: ние сме автохтонното население на Европа, първите заселници по тези земи и отказваме ислямската колонизация, както и отказваме настъплението на американските компании и изкупуването на нашето наследство от новите капиталисти, дошли от Индия, Китай и т.н. Те бяха Жеронимо, Кошиз, Ситинг Бул****, което беше доста умело измислено; но най-вече интернет сайтът им беше много моден от графична гледна точка, с впечатляващи анимации и подходяща музика, което им доведе нова публика, публика от млади хора.
– Ама вие наистина ли мислите, че искат да предизвикат гражданска война?
– В това няма ни най-малко съмнение. Ще ви покажа един текст, който се появи в интернет…
Стана и отиде в съседното помещение. Откакто бяхме влезли в хола му, шумовете от престрелката сякаш бяха спрели – само дето не бях сигурен, че се чуваха в къщата му, задънената улица беше изключително спокойна.
Върна се и ми подаде десетина подшити с телбод страници, напечатани с дребен шрифт, документът носеше съвсем ясното заглавие: ДА ПОДГОТВИМ ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА.
– Е, има много от този род, но този е един от най-синтезираните, с най-надеждните статистически данни. Има доста цифри, тъй като изследват случаите на двайсет и две страни от Европейския съюз, но заключенията им са за всички едни и същи. В резюме тезата им е, че трансцендентността е предимство на естествения подбор: двойките, изповядващи една от трите религии на Книгата, при които са се запазили патриархалните ценности, имат повече деца от двойките от агностици и атеисти, при тях жените са по-малко образовани, хедонизмът и индивидуализмът са по-малко изявени. Трансцендентността е впрочем до голяма степен генетически предаваща се черта; приемането на дадена религия или отхвърлянето на семейните ценности са от второстепенно значение, хората остават верни в огромното мнозинство от случаите на метафизичната система, в която са били възпитани. Атеистичният хуманизъм, върху който почива светското понятие за „живеене заедно“, е следователно обречен на краткотрайност, процентът от монотеистично население неизбежно ще се увеличава много бързо, като това се отнася особено за мюсюлманското население – независимо дори от имиграцията, която ще подсили още повече този феномен. Що се отнася до защитниците на европейската идентичност, те приемат поначало, че между мюсюлманите и останалото население ще избухне, рано или късно, гражданска война. И считат, че ако имат някакъв шанс да спечелят тази война, то тя трябва да избухне възможно най-бързо – най-вероятно преди 2050, но за предпочитане много преди това.
– Всичко това ми изглежда логично…
– Да, в политически и военен план те са несъмнено прави. Остава да видим дали са решили да преминат към действие сега – и в коя страна. Отхвърлянето на мюсюлманите е еднакво силно почти във всички европейски страни; Франция обаче е доста особен случай поради армията си. Френската армия остава една от първите армии в света, тази линия е поддържана въпреки бюджетните ограничения от всички последователни правителства, което означава, че никое бунтовно движение не може да се надява да успее, ако правителството реши действително да намеси армията. Следователно стратегията е задължително различна.
– Тоест?
– Военните кариери са къси. В момента френската армия – сухопътни войски, военноморски и военновъздушни сили, всички, взети заедно – има състав от 330 000 души, като включвам и жандармерията. Годишният набор е около 20 000 души, което означава, че в продължение на около петнайсет години целият състав на френската армия ще бъде подновен. Ако младите активисти на Движението за идентичност – а те са почти всички млади – се запишат за конкурсите за набиране на нов състав на армията, те биха могли да превземат идеологическия й контрол за сравнително кратко време. Това е линията, поддържана от политическото крило на движението от самото начало, именно това предизвика преди две години скъсването му с военното крило, което подкрепяше незабавното преминаване към въоръжена борба. Мисля, че политическото крило ще запази контрола си, докато военното ще спечели като привърженици само няколко маргинали, дошли, запленени от оръжията, от дребната организирана престъпност; естествено, положението е вероятно различно в другите страни, особено в Скандинавия. Мултикултурната идеология е още по-потискаща в Скандинавия, отколкото във Франция, активистите за идентичност са многобройни и опитни, докато от другата страна армията е с незначителен състав и би била вероятно неспособна да се справи със сериозни бунтове. Да, ако в близкото бъдеще в Европа се надигнеше всеобщо въстание, то би започнало вероятно от Норвегия или от Дания; Белгия и Холандия са също потенциално твърде нестабилни зони.
Към два часа сутринта всичко изглеждаше спокойно и аз намерих лесно такси. Поздравих Ламперьор за качеството на крушовата му ракия – всъщност бяхме почти изпили бутилката. Естествено, както всички, бях чувал от години, ако не и от десетки години, да се говори на тези теми. Изразът „след мен потоп“ е приписван ту на Луи XV, ту на любовницата му мадам Дьо Помпадур. Той обобщаваше много добре състоянието на духа ми, но за първи път ми мина през ум една обезпокоителна мисъл: потопът в крайна сметка можеше да се случи преди моята кончина. Очевидно не се надявах на щастлив край на живота си, нямаше никаква причина да ми бъдат спестени скръбта, недъзите, страданията; но до този момент можех поне да се надявам да напусна света без прекалени изстъпления.
Беше ли прекалено черноглед? За съжаление, струва ми се, че не беше; това момче бе оставило у мен впечатлението за един много сериозен човек. На следващата сутрин проведох търсене по Rutube, но не намерих нищо за площад „Клиши“. Попаднах единствено на ужасяващо видео, макар в него да нямаше никакъв елемент на насилие: петнайсетина души, облечени от глава до пети в черно, с маски и качулки, въоръжени с картечници, се бяха разгърнали във формата на V и напредваха бавно сред един градски декор, който напомняше квартала на размириците в Аржантьой. Това явно не беше видео, снимано с подвижен телефон: качеството на образа беше превъзходно, при това имаше и ефект на забавено движение. Статично, впечатляващо, направено с ракурс отдолу, то имаше за цел единствено да потвърди нечие присъствие, спечелването на контрол върху определена територия. В случай на етнически конфликт аз щях да бъда автоматически класиран откъм страната на белите, и днес за първи път, излизайки на пазар, отдадох почит на китайците за това, че от самото създаване на квартала не бяха допуснали заселването му с чернокожи или с араби – изобщо с не-китайци, с изключение на няколко виетнамци.
Би било по-предпазливо човек да предвиди място за оттегляне, в случай че нещата се влошат много бързо. Баща ми обитаваше вила в масива Дез Екрен и живееше там отскоро (поне аз го знаех отскоро) с нова приятелка. Майка ми, в депресия, живееше в Ньовер и единствената й компания беше булдогът й. Вече около десетина години нямах никакви вести от тях. Двамата бейбибумъри***** към мен са проявявали винаги неумолим егоизъм, тъй че нямах особено основание да се надявам на доброжелателния им прием. Въпросът дали ще видя отново родителите си, преди да умрат, ми минаваше понякога през ум, но отговорът беше всеки път отрицателен, и не мислех, че дори една гражданска война би била в състояние да уреди нещата, те пак биха намерили претекст да ми откажат подслон; в това отношение претексти никога не им липсваха. По-късно дойдоха приятелите, неколцина, всъщност немного, бях прекъснал контактите си; после – Алис, нея можех без всякакво съмнение да считам за приятелка. Но общо взето след раздялата с Мириам аз бях изключително сам.
* Архитектурен стил, характерен за периода 1852–1870 г., по време на който Луи Наполеон Първи, президент на Втората република, възстановява империята под името Наполеон III. – Б. пр.
** Уилям Бугьоро (1825–1905) – френски художник, представител на академичния стил в изкуството, още наречен „помпозен“, характерен за Втората империя и отличаващ се с предпочитанията си към историческите теми и ориенталистиката. – Б. пр.
*** Създадено от Леон Буржоа, движението на солидаристите възниква в края на XIX в. и предлага така наречения трети път, различен от комунистическия колективизъм и либералния индивидуализъм. Съвременните му форми и развитието на идеята за „трети път“ се приближават все повече до крайната десница и Националния фронт на Марин Льо Пен. –
Б. пр.
**** Жеронимо (1829–1090) – един от главните борци за защита на правата на индианците по време на войните на апахите срещу мексиканските и северноамериканските завоеватели; Кошиз (1810–1874) – военен вожд на апахите, участвал в битките срещу северноамериканските завоеватели; Ситинг Бул (1831–1890) – легендарен герой от войните на индианците срещу американските войски. – Б. пр.
***** Baby boom (англ.) – период след Втората световна война (1945–1975), през който в повечето западноевропейски страни, както и в САЩ и Канада, степента на раждаемост рязко се повишава в резултат на икономическия подем. – Б. пр.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение