Подготвят гилотината – ще режат умни глави

„Той е твърде интелигентен, за да го пуснем на свобода.“

Това не е реплика от антиутопия, а есенцията на съдебно решение, издадено в България тези дни. То звучи приблизително така: „На свобода той ще е опасен заради интелектуалните си възможности и способностите да борави с компютър“. Поводът за това становище на съда е мярката за неотклонение на собственика на „ТАД груп“ – компютърен специалист, обвинен за хакването на НАП.

Не се наемам да коментирам вината или невиновността на Иван Тодоров. Това е работа на съда, независимо как си я върши. Но официализираното мнение, че интелигентността е заплаха за реда, е много страшно. Това е точната дума. Уплашена съм.

Български съд постанови, че ако си интелигентен и имаш компютърни умения, си потенциален престъпник. Презумпцията за невиновност – основен демократичен принцип – не просто е загърбена. Тя вече се е изродила в своя антипод и се приема априори, че умът е престъпно оръжие.

Всъщност, това не е ново явление у нас. Същото се е случило преди повече от 70 години. Принципът на Народния съд е бил същият – колкото по-интелигентен, толкова по-опасен. Така е бил унищожен елитът на нацията под аплодисментите на мазолестите ръце на необразованите.

Досега можеше да се заблуждаваме, че интелектът е ценност за всички. Досега можеше да затваряме очи пред все по-упоритото превръщане на думата „интелектуалец“ в обида. Пренебрежително подминавахме знаците, които сочеха надвисващата опасност. А те са навсякъде, идват от всички нива. В социалните мрежи е най-видимо. Грешно разбраната свобода на речта се превърна в право на незнаещите да надвикват експертите, да презират интелигентите. Нарекох това „новия болшевизъм“ и сега се убеждавам, че не съм сгрешила.

Той не идва с революция този път. Идва бавно, тихо и подмолно. Заразява умовете и отношенията и разболява обществото като зловещ смъртоносен канцероген. Интелигентният е опасен. Той мисли. С това застрашава правото на немислещите да минат през живота с минимум усилия. Умният им „отнема“ блага, защото си ги заслужава, а не ги получава наготово. Престъпник е по презумпция, защото не прощава глупостта.

Ако се отървем от интелигентните, няма да се срамуваме от себе си – това усещат инстинктивно онези от тълпата, готови да разкъсат всеки, пораснал повече от тях. А сега тълпата си има институционална подкрепа, при това от независимия по презумпция съд. Понеже явно презумпциите вече не важат, с основание може да предположим, че и илюзията за независимост на съдебната система вече е отлетяла. Значи това решение е отражение на мисленето на властта.

Правилото, че интелигентът е престъпникът, обяснява защо толкова много нискоинтелигентни криминални личности обикалят свободни наоколо. Битовите кражби, сексуалните престъпления, домашното насилие, убийствата – всички тези ужаси не са дело на „бели якички“ с компютърни умения. Но точно необразованите и незнаещите, с по няколко висящи дела, са на свобода. Умният обаче е опасен и трябва да стои затворен, казва съдът.

Още не мога да повярвам, че коментирам истински събития, а не роман-дистопия. Страхувам се, защото цял живот възпитавам децата си във вярата, че интелигентността е висше достойнство. Сега разбирам, че съм подготвяла бъдещи „престъпници“.

За следващото поколение ще знам – ще махна всички книги от библиотеката вкъщи, ще приветствам затъпяващата чалга и елементарните забавления, ще пускам само риалити по телевизията. Обществото ни има нужда от неинтелигентни, послушни, добре смазани и неразличими едно от друго болтчета в машината. Иначе – пази Боже – ще има интелигентни хора, които ще осъзнаят какви глупости вършат властите. Дръжте ги затворени!