Подмяната зад „Бърдмен“

„Бърдмен“ е големият победител на Оскарите тази година – с общо 4 статуетки, само в ключови категории. Който не е запознат със сюжета – става дума за залязваща холивудска звезда, която адаптира разказ на Реймънд Карвър за Бродуей. Там е работата – Карвър просто не е написал този разказ, авторите на „Бърдмен“ използват драстично променената версия на неговия редактор.

На 8 юли 1980 г. Карвър пише писмо до редактора си Гордън Лиш. Това се случва, след като е прекарал дни наред в терзания около книгата, по която са работили заедно. „Скъпи Гордън – пише Карвър – не мога да приема това. Моля те, разбери ме. Погледнах го от всички страни, сравних и двете версии на ръкописа…, не ми го побира умът“.

Проблемът е, че версията на Лиш е толкова далеч от това, което Карвър му е изпратил първоначално, че писателят едва разпознава своите текстове.

Двамата работят заедно години наред и нерядко са имали разногласия. Сега обаче Карвър е отчаян – сборникът, наречен от него „Новаци“, е първото нещо, което пише, след като е захвърлил писалката, след като е отказал алкохола, след като се е разделил с първата си съпруга и е срещнал голямата си любов Тес Галахър.

Накратко – тези разкази значат много за него. „Ще ти кажа директно – разсъдъкът ми зависи от това“, пише той в писмото си до Лиш. Така или иначе, това е без значение. През 1981 г. „Новаци“ излиза на пазара. Сборникът вече се казва „За какво говорим, когато говорим за любовта“ и в него са осакатените редакции на разказите – има между 45 и 70% съкращения, сменени заглавия, сменени финали и добавени епизоди, дори герои.

Повече от 20 години след смъртта на Реймънд Карвър, благодарение на Тес Галахър излизат и оригиналните текстове. Според нейните думи писателят й е завещал книгата и поискал да му обещае, че един ден оригиналът, който тя е чела през 1980 г. и обикнала, ще бъде публикуван. Галахър твърди, че заедно с двама от изследователите на Карвър 12 години са ексхумирали думите на писателя изпод ръката на Лиш. В крайна сметка успяват – през 2009 г. е издаден сборникът „Новаци“, в който е поместен и едноименният разказ, послужил за основа на „Бърдмен“.

Авторите на филма използват версията на Гордън Лиш, а не тази на Карвър – това се вижда многократно по време на прослушванията и репетициите на главния герой Риган Томпсън (Майкъл Кийтън).

Карвър се е доказал като автор, който следва прилежно традициите в кратката проза, заложени от Чехов, и се вижда като човек, разказващ истории от собствения си живот и опит, предаващ вътрешните битки и желанията на обикновените хора.

„Бърдмен“ претендира, че уважава това, но в същината си е много далеч – той видимо възвеличава стойността на славата и богатството, на екшъна и спектакъла, а не познатата от Карвър интроспекция и разбиране, обобщава критикът на „Форбс“ Джонатан Лийф. И това е само основата – освен нея във филма се ползва и значително подмененият от Лиш сюжет на „Новаци“, както и купищата добавени от него цели епизоди.

Въпросът е в това, че в тази версия на разказа има нещо много сбъркано – просто казано, Карвър не я е написал. Разбира се, Карвър никога не е печелил и Оскар. А и навярно надали някога се е стремял към подобна показност.

Радостно за родните почитатели на майстора на разказа, познат у нас най-вече с по-късния му сборник „Катедралата“, е, че предстои издаването на „Новаци“ на българския пазар. Колекцията ще излезе у нас през месец март с логото на „Жанет-45“, в превод на Надежда Радулова. Освен оригиналните текстове, публикувани на английски през 2009 г., за сравнение в изданието е поместен и вариантът на „Новаци“ на Гордън Лиш.