Подрик Пейн не изпя просто стара мелодия (видео)

Внимание! Следва съдържание с детайли от сюжета на втория епизод на осмия сезон от „Игра на тронове“.

Дълго сбогуване с любимите герои бе вторият епизод от осмия сезон на „Игра на тронове“. Въпреки строгата политика на НВО за изтекъл материал, целият епизод „Рицарят на Седемте кралства“ бе наличен в интернет четири часа преди премиерата му. Вината този път не бе на хакери, а на „Амазон“, които качиха по-рано 55-минутното видео в онлайн платформата си.

Тъкмо когато зрителят си мисли, че сцената, в която Джайм посвети в заслуженото рицарство Бриен Тартска, е емоционалният завършек на епизода, се включи Подрик Пейн. В последната нощ за много от любимите ни герои бившият оръженосец на Тирион изпя песен, за която се говори в книгите „Песен за огън и лед” на Джордж Р. Р. Мартин.

„Песента на Джени“ е сред малкото музикални произведения, които намериха своето екранно време в сериала, но сценаристите все пак са оставили своя прочит – текстът е базиран само на два стиха от Мартин. Ето как я чуха зрителите:

В дворцовата зала на крале победени
с призраци танцуваше Джени.
Изгубила едни, намерила други,
всички онези, що нявга залюби.
Няма ги мнозина от дълги години,
тя не помни имената им дори,
но върти се сред камък и прах
и танцува с тях до зори,
забравила за болката и земните беди.
Тя не искаше да си тръгне от там.
Никога не пожела да си тръгне,
никога не пожела да си тръгне,
тя остава вовеки в празния храм.
Не искаше да си тръгне от там,
никога не поиска да си тръгне от там*.

След изпълнението на Подрик, по време на финалните надписи, прозвуча и вариантът на групата „Флорънс енд дъ машийн“. Текстът е на Мартин и шоурънърите на сериала Дейвид Бениоф и Дан Уайс, а музиката – на Рамин Джавади.

Традицията да се изпълнява песен преди решаваща битка е древна колкото самите битки, отбелязва „Венити Феър“. Виждали сме изпълнение на ловците на акули в „Челюсти“ („Show Me the Way to Go Home“), на моряците от „Господар и командир“ („Spanish Ladies“ и „The British Tars“), както и във „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“, където Перегрин „Пипин” Тук прочувствено изпя „The Edge of Night“ в залите на Денетор.

Подобно на сцената от сагата на Питър Джаксън, докато Подрик пееше, войските се приготвяха за настъпващата битка.

Мигел Сапочник, режисьорът на третия епизод, когото познаваме от работата му по „Хардхоум” и „Битката на копелетата“, сподели в интервю, че битката за Зимен хребет е вдъхновена от баталните сцени от Шлемово усое във „Властелинът на пръстените: Двете кули”.

Но смисълът на песента може да бъде потърсен в петте тома „Песен за огън и лед” на Мартин. „Песента на Джени” се появява там, където е духът на Хайхарт – стара вещица с много точни пророчески сънища. Тя иска песента като отплата за едно от виденията си и се подразбира, че става дума за стара нейна приятелка – Джени от Стария камък (някои фенове предполагат, че вещицата е самата Джен). В „Пир за врани“ се споменава, че Джени – обикновено момиче – е съпруга на принц Дънкан Таргариен, който се отказва от Железния трон, за да се ожени за нея.

В „Танц с дракони” Баристан Селми разказва на Денерис тази история, която завършва пагубно за Вестерос. Дънкан, а вероятно и Джени, загиват заедно със стотици други в опустошителен пожар. Смята се, че инцидентът е дело на бащата на Дънкан – крал Егон V, който запалил огъня, за да излюпи дракони.

За Джени се знае още, че довела в двора в Кралски чертог приятелка със себе си (според Мартин – извънредно дребна старица – албинос, на която в Речните земи се носела славата на вещица, а Джени твърдяла, че жената е Горско чедо). Старицата предсказала, че Азор Ахай, или Обещания принц, ще произлезе от родовата линия на Ерис (Лудия крал) и Рела Таргариен – затова двамата биват принудени да сключат брак. Това са родителите на Денерис, но и баба и дядо на Джон Сняг, което прави и двамата подходящи за ролята на месия.

Някои читатели изразяват предположение, че „Песента на Джени” е писана от самия Регар Таргариен. Той я изпява на турнира в Харънхъл и така трогва Лиана Старк, че тя се разплаква. Смята се, че в този миг пламва любовта им. Любовта на Регар към музиката е спомената и в последния епизод, когато Денерис си спомня какво знае за брат си.

Възможно е „Песента на Джени” да е просълзила дори Церсей. В „Пир за врани” тя си спомня как една вечер Регар свирил на сребърната си арфа и изпял песен, която я просълзила. Когато по-късно тя му била представена, „Церсей едва не се удавила в дълбините на тъжните му лилави очи”.

Независимо от различните тълкувания, песента е свързана с любовта на Регар и Лиана, с произхода на Джон и Денерис и предсказанието за Обещания принц. Подсказва и нещо, което вече е известно на почитателите на „Троновете“ – много от героите предстои да загубят живота си. На фона ѝ виждаме кадри с любимите персонажи и хората, които значат много за тях – Сам и Джили, Теон и Санса, Аря и Джендри, Сив червей и Мисандей, Джон и Денерис.

* Преводът е на HBO.