Софийска филхармония МЕГАБОРД

Подвиг в страната на шушуканията

Има още врати за драскане. Има фалшиви паметници, скверни идоли, кумири за събаряне

Режисьорът Александър Морфов. Снимка: Личен архив - Подвиг в страната на шушуканията

Режисьорът Александър Морфов. Снимка: Личен архив

Да живее България! То продължава да звучи в мен като вик, вътре в мен. Да живее България, но онази България, за която аз си мечтая, а не за тази, която е България на лумпените и на бандитите, които превърнаха България в една бедна, недемократична и страдаща държава.
Александър Морфов

Уважаеми г-н Морфов, искрено се радвам на това, което правите в момента. Не говоря за досегашната Ви, заслужена театрална слава. Страхотно впечатление прави нормалното Ви отношение към въпроса за търгашите в храма. Вижте на колко малко можем да се радваме в България! На едно обикновено, естествено, непресторено разбиране за редно и нередно. Дори не става дума за подвиг! Или може би точно това е подвигът в страната на шушуканията?

Всички в България сме наясно, че министър, директор, главен лекар, ректор, декан, владика, главнокомандуващ и така нататък трябва да е само Негово Превъзходителство Чиновникът. Докато вие (смея ли да кажа ние?), презрените хора на изкуствата, науките и други професии, реално създаващи нещо, сте (сме) почти излишни. Един университет може и спокойно да си тиктака, да усвоява пари и да си няма никакви главоболия, ако не бяха тези досадни преподаватели и студенти. На театъра също не му трябват режисьори, актьори и други смутители на спокойствието. Всички добри пиеси отдавна са написани, не е нужно чак и да се играят. Стига да има чиновници. Е, актьори все пак може и да има. Нали другарят Живков, пардон, президентът на Републиката утре трябва да има за кого да възстанови древната трако-славянска практика на раздаването на апартаменти.

И работата, естествено, не е само в чиновниците като чиновници. Те трябва да са и политикани. Партийци. Просто не върви да не са от Партията. Напоследък е объркващо, че Партията е повече от една, но нищо. Винаги има Партия. И всъщност не е повече от една, просто лицата и имената ѝ са много, инак тя си е вечна. Нейните хора трябва да са нечии лели, братовчеди, пиари, ще пропусна една по-груба дума и изобщо протежета. И не просто не е задължително да имат, но дори е препоръчително да нямат опит в специфичната сфера, в която са назначени отгоре. Парашутизмът е тих пристан за наши хора, но Вие, почитаеми г-н Морфов, не страдайте. Ще назначат чиновника-партиец и на по-висок пост. Народният театър ще се отърве, когато се оваканти място в, да речем, държавния резерв. Или Генералния щаб. Ние без войска може и да останем, но без чиновнически апарат към Щаба – никога! Сирил Паркинсън е бил българин по дух.

Знаете ли, г-н Морфов, ако утре Ви хрумне да напишете нещо друго другаде, може и да сте се сдобили с един съюзник. Има далеч не само врати за изписване. Има фалшиви паметници, скверни идоли, кумири за събаряне. И ако случайно някой около Вас се поддава на глупостите, че то не се било правело така, че това ли бил начинът, че можело ли то да се драска по вратите, припомнете му за тезисите на д-р Лутер, забити с гвоздей на вратата на Витенбергската катедрала. Вие сте режисьор, а не чиновник, така че ще се досетите, че старият Уил Шекспир неслучайно е пратил своя Хамлет да учи точно във Витенберг. Чукът на Лутер още отеква и много страхливци си запушват ушите от звука. Но сега не е време за страхливци.

Вие нямате нужда от много приказки. Не знам дали имате нужда от нещо, но ако не друго, то имате възхищението ми.

Не разполагам с лесна утеха за Вас и приятелите Ви, г-н Морфов. Спомням си само суровите думи на Богородица към Алфред от Честъртъновата „Балада за Белия кон“: ще става все по-тъмно. Приливът ще е все по-висок. Няма с какво да бъде окуражен малодушният. Но ако запазиш вярата на глупака, надеждата на наивника – тогава, може би…

Вижте още: АЛЕКСАНДЪР МОРФОВ: НАРОДНИЯТ ТЕАТЪР Е ДЪЩЕРНА ФАБРИКА НА ДОГАН И БОРИСОВ

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах