Поемата, която промени дори законите на Британия

Една от големите класически поеми на английската литература – „Инок Ардън“ на великия поет Алфред Тенисън, излиза за пръв път на български точно 160 години след издаването си, съобщиха от издателство „Лист“.

Преводът е на проф. Александър Шурбанов, а изданието е станало възможно с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Съдържа 41 илюстрации на художниците Едмънд Х. Гарет, Чарлз Коуплънд и Джордж Т. Ендрю. Корицата е дело на Милена Вълнарова.

„Инок Ардън“ е важно събитие в културната словесност на Британската империя от 1864 г. Поемата дори поражда нов закон, приет от английския парламент – ако някой изчезне без следа за продължително време, той се обявява за мъртъв и съпругата му има право да встъпи в нов брак.

Тенисън е бил вдъхновен от истинската история на корабокрушенец, моряк, живял на самотен остров. Той оставил съпругата и трите си деца, за да замине с търговски кораб. Попада в корабокрушение, но успява да се спаси с двама свои приятели на необитаем остров. Другите двама умират, а той остава съвсем сам. Десет години живее така, а в родния му град го смятат за мъртъв. Жена му се омъжва повторно и живее щастливо с приятел от детството му. Инок се завръща, вижда щастието им и не разкрива факта, че е жив. Накрая умира от разбито сърце.

Влиянието на „Инок Ардън“ върху световната култура продължава век и половина без прекъсване. Още през 1897 г. Рихард Щраус пише музикална мелодрама по поемата на Тенисън. В началото на века Дейвид Грифит и Кристи Кабане снимат два неми филма по същия сюжет. Агата Кристи използва за един от героите си псевдонима Инок Ардън, а сюжетът е включен в още две нейни произведения. Името на модния бранд „Елизабет Арден“, създаден от Флорънс Греъм, също е препратка към поемата на Тенисън.