Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Поетът, който отказа Нобеловата награда

130 години от рождението на Борис Пастернак, един от най-големите писатели на Съветска Русия

Борис Пастернак (1890 - 1960) - Поетът, който отказа Нобеловата награда

Борис Пастернак (1890 - 1960)

За Русия той е най-вече един от най-големите ѝ поети. За останалия свят – той е авторът на разобличителния роман „Доктор Живаго“ и носителят на Нобелова награда, който се отказа от нея.

Борис Пастернак е типичният представител на руската интелигенция, разкъсан между вътрешния си свят и враждебната среда на социалистическия режим след 1917 г. Роден е в семейството на евреи-интелектуалци, които приемат православието. Баща му е художник, член на Петербургската художествена академия, а майка му е пианист. Малцина знаят, но Пастернак започва творческия си път като композитор, дори за кратко учи в московската Консерватория, но скоро я напуска. Премества се във юридическия факултет, а после започва да учи философия. Завършва, но никога не взима дипломата си.

През 1921 г. излиза поетичният му сборник „Сестро моя – живот“, който се смята за програмен за цялото му творчество. Литературните изследователи твърдят, че тази книга променя изцяло лицето на руската поезия и от нея започва нова поетична епоха.

Пастернак общува с най-големите творци на своето време. Приятел е с Осип Манделщам, с Марина Цветаева, с Анна Ахматова, които дори защитава по време на Сталиновите репресии. Лично той е имал „късмета“ да бъде ценен като поет от „Бащата на народите“ и само затова не попада в подземията на Лубянка или в сибирските лагери.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

След дългите години на потискане на свободното творчество, Пастернак сякаш ограничава музата си, откъсва се от болките на деня и започва да пише все по-отвлечени стихове, които са свидетелство за дълбокото му разочарование от света. В края на 30-те години на ХХ-и век дори спира да пише, започва да превежда Шекспир. Едни от най-добрите преводи на грузинска литература на руски език са негово дело. До края на живота си той не прекъсва връзката си с грузинските литератори, които дълбоко уважава.

След Втората световна война в живота му влиза Олга Ивинска. Семейният Пастернак се влюбва в младата жена, която до края на дните му живее близо до него, помага му и е в ролята на негова муза. Дори е изпратена в сибирски лагер заради него – чрез нея властите се опитват да повлияят на поета. Пастернак обаче не се разделя и с жена си Зинаида.

От края на 40-те до средата на 50-те години той пише романа „Доктор Живаго“ – любовна история по времето на революцията, която разобличава режима в СССР. Първото издание на романа е в Италия. Ръкописът е изнесен нелегално от приятел на поета – италиански журналист, и е публикуван на италиански от издателя Джанджакомо Фелтринели. Под натиск от съветските власти Пастернак се опитва да спре издаването, но не успява. Книгата попада в полезрението на ЦРУ, където решават да я използват за разобличаване на съветските репресии. Американската разузнавателна централа издава специален тираж на руски език, който се раздава тайно по време на Световното изложение в Брюксел през 1958 г. Така „Доктор Живаго“ се превръща в апокрифен роман, който се чете тайно от много руснаци, но е опасен за притежаване.

През 1958 г. Нобеловият комитет връчва на Пастернак наградата за литература с мотив „за значителни достижения в съвременната поезия, но и за продължаване на традицията на епичния руски роман“. Това вбесява съветските власти начело с Хрушчов, които възприемат този жест на Нобеловата академия като „антисъветски“. Под техен натиск Пастернак е принуден да напише писмо, в което се отказва от Нобеловата премия. Тя е предадена на сина му посмъртно чак през 1989 г. Въпреки отказа, Пастернак има огромни проблеми с властите, които го притискат, преследват и се опитват да го изключат от литературния живот на СССР. Тази тежка репресия води до окончателното му сриване. Пастернак се разболява от рак на белите дробове и умира в извънградската си вила в Переделкино през 1960 г.

До 1989 г. в училищата и в учебниците в СССР изобщо не се споменава името на Пастернак. Романът „Доктор Живаго“ е екранизиран четири пъти. Първата филмова версия е бразилска, заснета е през 1959 г. Най-известната екранизация е от 1965 г. в САЩ, дело на режисьора Дейвид Лийн с Омар Шариф и Джули Кристи. Печели 5 награди „Оскар“. Има още една англоезична продукция от 2002 г., а в Русия „Доктор Живаго“ е филмиран чак през 2005 г. с Олег Меншиков в ролята на Юрий Живаго.

През 2005 г. излиза и първото издание на пълните съчинения на Борис Пастернак в 11 тома в Русия.

В България романът „Доктор Живаго“ се появява за пръв път през 1989 г. и заради него се образуват опашки пред книжарниците. Сборник със стиховете му излиза през 2007 г. от издателство „Захарий Стоянов“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах