Поетът с Нобелова награда, който не завърши училище

Днес се навършват 80 години от рождението на Йосиф Бродски

„Две неща оправдават съществуването на човека на земята – любовта и творчеството“, казва Йосиф Бродски. Снимка: Сергей Бермениев/Уикипедия/CC-BY-4.0 - Поетът с Нобелова награда, който не завърши училище

„Две неща оправдават съществуването на човека на земята – любовта и творчеството“, казва Йосиф Бродски. Снимка: Сергей Бермениев/Уикипедия/CC-BY-4.0

Йосиф Бродски, който на днешния ден щеше да навърши 80 години, е много значима фигура в световната поезия. Животът му е повече от труден – преследван от властта, неразбран от съвременниците си, съден, заточен… В края на краищата поетът напуска родината си и умира далеч от нея, макар и признат в края на живота си.

Бащата на Бродски е военен фотокореспондент, а майка му – счетоводител. Когато е съвсем малък, Йосиф и родителите му преживяват обсадата на Ленинград и оцеляват. След седми клас Бродски напуска училище и започва работа в завод – не се справя добре като ученик, а и само по този начин може да помага материално на семейството си. По това време мечтата му е да стане подводничар, но не успява да мине през задължителните изпити. Когато е на 16, мечтата му се променя и той иска да стане лекар, но в продължение на месец работи в моргата и това го отказва. Пет години, след като напуска училище, Йосиф вече е опитал няколко професии. Той работи и като пазач на фар, като парнаджия, заминава дори като общ работник в изследователска експедиция. През цялото това време чете неуморно, безсистемно, но в огромни количества. Учи самостоятелно английски и полски.

През 1960 г., когато е на 20, Бродски за пръв път излиза пред широка публика – на сцената на Двореца на културата в Ленинград по време на Турнир на поетите той чете своето стихотворение „Еврейското гробище”. То става причина за скандал, стига се дори до ръкопашна схватка. И още от този миг Бродски става неудобен. Започва дългото му преследване от съветските власти. Забраняват да бъде печатан, опитват се да го маргинализират. Бродски преживява от преводи, полулегално. В печата се появяват статии, които го клеймят. Ситуацията е толкова тежка, че през 1963 г. той прави опит за самоубийство, особено след като любимата му го изоставя заради натиска. Междувременно Бродски и негови приятели правят планове да откраднат самолет, за да избягат зад граница, но така и не стигат до реализацията им. По-късно един от „заговорниците“ е заловен от КГБ и разказва за намеренията им. Бродски е арестуван, но скоро го освобождават.

През 1964 г. поетът е арестуван отново заради липса на редовна работа, което по времето на социализма се смята за престъпление, „тунеядство”. В килията за пръв път Бродски има проблеми със сърцето, но съдът го изпраща не в болница, а в психиатрия, където по думите му, той изживява трите най-тежки седмици в живота си. Психиатрите намират, че той има проблеми с психиката, но все пак е трудоспособен. Съдът му дава максималната присъда – принудителен петгодишен труд в отдалечен район. Така отвеждат Бродски в студената Архангелска област заедно с много истински криминални престъпници. Година и половина поетът живее в малко селце и работи тежък физически труд. Но под натиска на културната общност, включително на Анна Ахматова, Дмитрий Шостакович и дори Жан-Пол Сартр, присъдата му е намалена и той се връща у дома в Ленинград. В Архангелск пише някои от най-известните си стихотворения, там подготвя и стихосбирката си „Зимна поща”.

Америка за България

През 1972 г. властите му предлагат два варианта – бърза емиграция или поредните разпити в подземията на КГБ. Поетът избира заточението. Веднага е лишен от съветско гражданство. Озовава се в Италия, после заминава за Виена, след това – в Лондон. Оттам отива в САЩ. Въпреки липсата на диплома, през 1974 г. става преподавател в университета в Мичиган – преподава руска литература и теория на стиха. През следващите 24 години поетът, незавършил училище, е успешен преподавател в шест висши учебни заведения в САЩ и Великобритания, чете лекции дори в Кеймбридж. През 1978 г. става професор по литература в Йейл, а от 1979 г. е член на Американската академия за наука и изкуства. Но никога повече не успява да види родителите си. Съветската държава отказва да им даде изходни визи, а на него не му разрешава да се върне дори за погребенията им.

През цялото време в изгнание Бродски пише стихове на руски и проза на английски. В САЩ издава 8 стихосбирки на руски език.

През 1987 г. получава и Нобелова награда за литература, която му е връчена за „всеобемното му творчество, наситено с чистота на мисълта и с яркостта на поезията“. На Запад той е високопризнат – носител на Ордена на Почетния легион във Франция, лауреат на Националната награда за поезия в САЩ, почетен доктор на университета в Силезия, Полша, носител на литературната награда на Италия „Златен флорин“.

В родината му започват да го ценят и четат едва след началото на перестройката. Реабилитиран е едва през 1989 г. Сборниците му излизат едва след 1990 г. През 1995-а става почетен гражданин на родния си град, от който е изгонен десетилетия по-рано. Русия го кани да се върне, но той отлага посещението си в родината и така и не го осъществява.

Умира от инфаркт в нощта на 28 януари 1996 г. в Ню Йорк, едва 55-годишен. Жена му го открива в кабинета му, до книга с гръцки епиграми, последното нещо, което Бродски чете през живота си. Погребват го временно до стената на църквата „Света Троица” в Манхатън, но след половин година е изпълнено предсмъртното му желание и прахът му е пренесен във Венеция, на остров Сан Микеле.

В едно интервю на въпроса „Какво цените най-много в човека?”, Бродски отговаря: „Умението да прощава и умението да съжалява”. И добавя: „Две неща оправдават съществуването на човека на земята – любовта и творчеството”.

Предлагаме ви творбата на Йосиф Бродски, която остава без заглавие, но е позната като „Тихотворение“, в превод на Николай Кънчев.

Тихотворение мое, ти немичко мое,
но работливо — за страх на юздите,
да се оплачем от свойто тегло, и
да си изкажем ли впрочем съдбите?
Как късно в нощта, ти, ровещо лунния
пържен яйчен лик с кибритена клечка,
изтръскваш с ръка безумната прах
върху хартията — жълта засечка.
И бързописа по-гъст от петмез да размазваш
върху каквото да бъде с умение,
дори всичко докрай да изказваш,
си крайче отрязано, тихотворение!

Лист

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3