Поетът с Нобелова награда, който не завърши училище

Йосиф Бродски, който на днешния ден щеше да навърши 80 години, е много значима фигура в световната поезия. Животът му е повече от труден – преследван от властта, неразбран от съвременниците си, съден, заточен… В края на краищата поетът напуска родината си и умира далеч от нея, макар и признат в края на живота си.

Бащата на Бродски е военен фотокореспондент, а майка му – счетоводител. Когато е съвсем малък, Йосиф и родителите му преживяват обсадата на Ленинград и оцеляват. След седми клас Бродски напуска училище и започва работа в завод – не се справя добре като ученик, а и само по този начин може да помага материално на семейството си. По това време мечтата му е да стане подводничар, но не успява да мине през задължителните изпити. Когато е на 16, мечтата му се променя и той иска да стане лекар, но в продължение на месец работи в моргата и това го отказва. Пет години, след като напуска училище, Йосиф вече е опитал няколко професии. Той работи и като пазач на фар, като парнаджия, заминава дори като общ работник в изследователска експедиция. През цялото това време чете неуморно, безсистемно, но в огромни количества. Учи самостоятелно английски и полски.

През 1960 г., когато е на 20, Бродски за пръв път излиза пред широка публика – на сцената на Двореца на културата в Ленинград по време на Турнир на поетите той чете своето стихотворение „Еврейското гробище”. То става причина за скандал, стига се дори до ръкопашна схватка. И още от този миг Бродски става неудобен. Започва дългото му преследване от съветските власти. Забраняват да бъде печатан, опитват се да го маргинализират. Бродски преживява от преводи, полулегално. В печата се появяват статии, които го клеймят. Ситуацията е толкова тежка, че през 1963 г. той прави опит за самоубийство, особено след като любимата му го изоставя заради натиска. Междувременно Бродски и негови приятели правят планове да откраднат самолет, за да избягат зад граница, но така и не стигат до реализацията им. По-късно един от „заговорниците“ е заловен от КГБ и разказва за намеренията им. Бродски е арестуван, но скоро го освобождават.

През 1964 г. поетът е арестуван отново заради липса на редовна работа, което по времето на социализма се смята за престъпление, „тунеядство”. В килията за пръв път Бродски има проблеми със сърцето, но съдът го изпраща не в болница, а в психиатрия, където по думите му, той изживява трите най-тежки седмици в живота си. Психиатрите намират, че той има проблеми с психиката, но все пак е трудоспособен. Съдът му дава максималната присъда – принудителен петгодишен труд в отдалечен район. Така отвеждат Бродски в студената Архангелска област заедно с много истински криминални престъпници. Година и половина поетът живее в малко селце и работи тежък физически труд. Но под натиска на културната общност, включително на Анна Ахматова, Дмитрий Шостакович и дори Жан-Пол Сартр, присъдата му е намалена и той се връща у дома в Ленинград. В Архангелск пише някои от най-известните си стихотворения, там подготвя и стихосбирката си „Зимна поща”.

През 1972 г. властите му предлагат два варианта – бърза емиграция или поредните разпити в подземията на КГБ. Поетът избира заточението. Веднага е лишен от съветско гражданство. Озовава се в Италия, после заминава за Виена, след това – в Лондон. Оттам отива в САЩ. Въпреки липсата на диплома, през 1974 г. става преподавател в университета в Мичиган – преподава руска литература и теория на стиха. През следващите 24 години поетът, незавършил училище, е успешен преподавател в шест висши учебни заведения в САЩ и Великобритания, чете лекции дори в Кеймбридж. През 1978 г. става професор по литература в Йейл, а от 1979 г. е член на Американската академия за наука и изкуства. Но никога повече не успява да види родителите си. Съветската държава отказва да им даде изходни визи, а на него не му разрешава да се върне дори за погребенията им.

През цялото време в изгнание Бродски пише стихове на руски и проза на английски. В САЩ издава 8 стихосбирки на руски език.

През 1987 г. получава и Нобелова награда за литература, която му е връчена за „всеобемното му творчество, наситено с чистота на мисълта и с яркостта на поезията“. На Запад той е високопризнат – носител на Ордена на Почетния легион във Франция, лауреат на Националната награда за поезия в САЩ, почетен доктор на университета в Силезия, Полша, носител на литературната награда на Италия „Златен флорин“.

В родината му започват да го ценят и четат едва след началото на перестройката. Реабилитиран е едва през 1989 г. Сборниците му излизат едва след 1990 г. През 1995-а става почетен гражданин на родния си град, от който е изгонен десетилетия по-рано. Русия го кани да се върне, но той отлага посещението си в родината и така и не го осъществява.

Умира от инфаркт в нощта на 28 януари 1996 г. в Ню Йорк, едва 55-годишен. Жена му го открива в кабинета му, до книга с гръцки епиграми, последното нещо, което Бродски чете през живота си. Погребват го временно до стената на църквата „Света Троица” в Манхатън, но след половин година е изпълнено предсмъртното му желание и прахът му е пренесен във Венеция, на остров Сан Микеле.

В едно интервю на въпроса „Какво цените най-много в човека?”, Бродски отговаря: „Умението да прощава и умението да съжалява”. И добавя: „Две неща оправдават съществуването на човека на земята – любовта и творчеството”.

Предлагаме ви творбата на Йосиф Бродски, която остава без заглавие, но е позната като „Тихотворение“, в превод на Николай Кънчев.

Тихотворение мое, ти немичко мое,
но работливо — за страх на юздите,
да се оплачем от свойто тегло, и
да си изкажем ли впрочем съдбите?
Как късно в нощта, ти, ровещо лунния
пържен яйчен лик с кибритена клечка,
изтръскваш с ръка безумната прах
върху хартията — жълта засечка.
И бързописа по-гъст от петмез да размазваш
върху каквото да бъде с умение,
дори всичко докрай да изказваш,
си крайче отрязано, тихотворение!