Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Поезия, която уплътнява моменти

„Проект за прекрасен живот“ на Манол Глишев, подарък за читатели

„Проект за прекрасен живот“ на Манол Глишев ще бъде представен в петък (16 декември) от 19 часа в Читалище.то (ул. „Лом“ 1) в София. Снимка: Емил Георгиев - Поезия, която уплътнява моменти

„Проект за прекрасен живот“ на Манол Глишев ще бъде представен в петък (16 декември) от 19 часа в Читалище.то (ул. „Лом“ 1) в София. Снимка: Емил Георгиев

Тези дни на пазара се появи една нова стихосбирка, която е възможно да пропуснете. Но това ще бъде голяма грешка, защото поезията в нея е на ниво, което рядко срещаме по нашите географски дължини. „Проект за прекрасен живот“ на Манол Глишев е интелигентна книга, трудно е да се чете просто ей така, за развлечение. Тя, както изисква определена подготовка и обща култура (или поне достъп до „Гугъл“, за някои ключови реалии), така може и просто да те понесе с емоцията, мелодията и стиха си в „щастливо среднощно приключение“.

„Божа дарба и ерудиция са си подали щастливо ръка, за да имаме тези пластични, говорещи и на сърцето, и на ума стихове – казва за книгата поетът Кирил Кадийски. – Живописецът и мислителят съжителстват под един покрив, където духът не се чувства притеснен.“

Насред млади еврейки, арабите от „Пиротска“ и злощастно вързаните кучета, Манол Глишев – през древни епоси и далечни земи, през зимна София днес и Луната в един и четвърт – ни кани у самия себе си (а там сме всъщност ние – каквито сме или искаме да сме). Докато проклет стар бог ни гледа в очите.

Стиховете в „Проект за прекрасен живот“ може да се използват (при добър късмет) от човек, който обича поезия, но не я пише сам – обяснява ни Глишев в кратката си бележка в началото на книгата. Читателят получава подаръка да използва стихотворенията по начина, по който авторът им някога го е направил: „за да ухажва, да се пошегува, изобщо – да уплътни даден момент“.

Вижте още: ПРОЕКТ ЗА ПРЕКРАСЕН ЖИВОТ

Редом до поезията, в изданието на Black Flamingo Publishing има на пръв поглед трудно забележими детайли, които допълнително подчертават прецизността на стиха и обогатяват цялостното изживяване. Не е нужно да се отбелязват специално: насладата идва, когато човек сам ги открива. Точно както тук-там открива и намиганията на поета (ловко втъкани в текста или пък закачливо изтъкнати) към Омир, Уолтър Скот, Едгар Алън По, братята Стругацки, разбира се – Шекспир…

А за да е още по-пълен опитът с „Проект“-а, Манол Глишев се среща с читатели за представяне на стихосбирката. То ще се случи в петък (16 декември) от 19 часа в Читалище.то (ул. „Лом“ 1) в София.


Кратка пиеса

такива дни се помнят със дърветата
разцъфващи под първи гръмотевици
с разпръснатата своя светлина
и с хрумналата мисъл че последният
от всички часове би бил нелош
ако пристигне с този днешен вятър

 

Невидим университет

какво прави софийския с хората
съученикът ми беше висок странен тип
(имах другар добър другар
не кашляше никак но пиеше здраво)
четеше най-страхотната фантастика
и той ме светна за любимите ми автори
научи ме на симънс кийтс зелазни
на метъл много метъл звук железен
той падаше си май по сасанидите
и мисля че приличаше на шахиншах
брадат и дългокос и жълтолик
и остронос и влюбен във коняка
направо бледа гибел за ромеите
обаче стана доктор по история
и чувам че е пуснал той тумбак
(шкембенце весело о да това разбирам
горещо одобрявам аз шкембенцата
та те са знак на радост от живота
ала печалният тумбак преподавателски
е нещо друго стари мой приятелю)
та ние бяхме рицари от гондор
за бога яздили сме дни наред към камелот
пътували сме с кораби до нарния
ваканциите карахме във амбър
какво прави софийския с хората
та днес другарят ми от детство
е тъжен асистент насред пустинята

 

Американски прелести

на по петдесет не бива да ставаме
опасни професорчета с мазни асистенти
не бива да зяпаме връстничките на дъщерите си
не за друго а защото ще сме им смешни
поне на по-умните от тях защото за другите
не си и струва да се мисли на стари години
а същото си беше и когато ритахме в двора
и се смеехме безгрижно на женските глупости
не знаете как мислят те за нас пичове
не знаете с какво презрение говорят
за старческата похот на бащите ни
казвам ви прав е бил оня когато е казал
че всеки хусар оцелял след трийсет и пет
е страхливец над всички страхливци
братлета няма да е никак лесно
защото проклетите момичета са толкова
по-привлекателни колкото по стари и грозни
ставаме ние да не говоря за шкембетата
и забравяме че вкъщи е ученическата ни история
заради която щяхме да си режем вените
когато бяхме неприлично млади
забравяме че тя прави повече пари от нас
и изглежда толкова добре заради йогата
че връстниците на синовете ни
ни смятат за нещастници когато си губим ума
и се държим нелепо заради свежото цупене
на нечии други ученически любови
нашата роля братлета до няколко години
ще е тази на отец лоренцо да се усмихваме
да благославяме и да свирим с банджо на верандата
и бог да ни е на помощ братлета
проклетият стар бог да ни гледа право в очите
когато дъщерите ни канят приятелки вкъщи

 

Песничка за мечока Войтек

На Якуб Ружалски

сега си представете гората с кривите дъбове
и тук-там с кални полянки
мочури лъснали под луната
добре без повече специални ефекти
та из гората стъпват момчетата
новобранецът пали цигара и от старите кучета
някой го плясва зад врата че ги издава
а до тях ходи голямата сянка
на добродушния войтек
топъл и сънен правнук на беорн
който някога живеел там и бил разправят
май нещо повече от мечка
но ето го днес най-обикновеното животно
натоварено с дисаги а в тях
сухарите патроните и няколко бутилки
картофена водка от госпожата на полковника
войтек не е магаре на полка
войтек е мечок кафяв и горе-долу умен
когото момчетата научиха да лочи бира
и му се радват като на госпожица
глезят го с по някой случаен буркан мармалад
но полковникът е забранил
да му се дава саздърма за да не се остърви
войтек се опитоми случайно
купиха го за кутия вакса от някакво овчарче
което го беше намерило в блатото
и го мислеше за рунтаво псе
войтек свикна с гърмежите
отучил се е да реве
заравя лайното си с лапа в пръстта
и е носил ранени на гърба си
а в едно село полковникът го яхна и влезе така
за радост на дечурлигата
веднъж разказват войтек пленил
дори противник но то не беше точно така
всъщност човекът избяга от звяра
а звярът остана при кофата с крадени ябълки
и беше толкова щастлив
че после никой не му се скара
войтек обаче се научи да не спи през зимата
вместо това носи дисагите
играе си с момчетата лови риба
дъвче угарките от цигарите
и по ушите дава да го чешат
само понякога когато всички спят
започва да гледа някак особено
но после му минава защото е питомен

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg