Поезията като шев и кройка

Когато сътвориш нещо, изпитваш желание целият свят да го види и да го хареса. Да трепне нещо в човека срещу теб, да знаеш, че емоцията е породена от твоите ум и сърце. Това е щастието на твореца – връзката, изградена между него и другите, сърдечна и мисловна връзка, която трудно може да се опише. Точно затова никога и по никакъв начин няма да разбера какво кара един човек да стане плагиат. Тази тръпка на свързването, на себеотдаването, му е изначално отнета. Той излиза пред света с чужди думи, с чужди образи, с чуждо постижение. Едва ли е сладка подобна слава. А когато плагиатът е млад човек, освен нелепо, деянието става много тъжно.

Преди дни във Фейсбук излезе поредното разкритие, че са откраднати стихове. Поетеса преписвала поет. И не става дума за случайни любители – стихоплетци. Десислава Славова е млада поетична надежда. Съвсем наскоро стана носител на Втора награда от Националния литературен конкурс за поезия „Владимир Башев“ за книгата си „В залеза свети мрак“. Тя е и журналист, автор в сайта „Успелите“, който е посветен изцяло на позитивните новини за български иновативни и творчески постижения.

На фона на тази обещаваща биография, все по-трудно става за проумяване защо Десислава е решила да си присвои стихове на известния и много добър български поет Азиз Шакир-Таш. За да не съм голословна обаче, ще ви оставя да прецените сами.
Стихотворението на Десислава Славова е публикувано в личния ѝ профил във Фейсбук.

*
отронвам се
от погледа ти
и падам по очи
в дланта ти
тишината страда
всеки път
когато ръцете ти
ме обичат
звуците потъват
телата ни са
оголели думи
с онова недоизречено
„обичам те“
гласовете ни
се целуват
взимат ни
думите от устата
слепите ни
пръсти разкопчават
душите ни
и оставаме
само по едно голо
обичам те

За сравнение – ето откъсите от стихотворения от последната стихосбирка на Азиз Шакир-Таш „Околосветска обиколка на липсата“:

Неземно притегляне

Отронвам се
от най-любимото ти
есенно дърво
и падам по очи
в дланта ти.

Кармата на премълчаните думи

Тишината страда
всеки път, когато се преражда
в твоето мълчание.

Доизречено

Когато глухонемите ти думи-асасини
забият жестове и мимики
в най-тихата от слепотите на слуха ми,
с остриетата им ще изстържа гласните си струни –
до последното сподавено мълчание,
за да наметна оголелите ти думи
с онова недоизречено „обичам те”…

Наслаждавай се на тишината

Тъкмо смятахме да нарушим неловкото мълчание,
когато чухме
гласовете ни да се целуват
зад гърба ни.

Френска целувка

Взе ми думите
от устата…

Неслучайно ви затрупах с оригиналите (и копието). Изпитах усещането, че съм в кръжок по шев и кройка – отрязано оттук, дръпнато оттам и събрано в нова дреха, цялата само от кръпки. Стихотворението на Десислава Славова е пъзел от откраднати парчета.

Ако това е новата (и награждавана) българска поезия, можем спокойно да обявим часа на смъртта ѝ.

Всъщност, това е предателство към читателите и почитателите на Десислава Славова. Те дори не подозират, че харесват друг поет (също преводач и литературен изследовател), а не нея самата. Тази измама не е материална, но ограбва много повече – ограбва доверието на читателя в литературата като цяло. Лично аз вече се уморих да се вглеждам в думите, да проверявам дали не са отмъкнати отнякъде, да търся диаманта от пладнешкия обир някъде сред думите стъкълца.

Азиз Шакир-Таш е изумителен поет, самобитен и много различен. Какъв поет тогава е Десислава Славова?

Трябва да подчертая, че, слава богу, това стихотворение не присъства в наградената ѝ стихосбирка, така че издателите ѝ от „Библиотека България“ и журито на конкурса „Владимир Башев“ не носят отговорност за този конкретен случай. Но още не съм намерила в книжарниците „В залеза свети мрак“. Не знам какво ще открия в нея.

Едно знам със сигурност. Десислава Славова ми отне предварително удоволствието да прочета нейната книга. Сега тя ще бъде място за търсене на улики, а не докосване до поетичен свят. Не само за мен, а и за всичките ѝ читатели, които без съмнение ще научат за това плагиатство.

Когато я попитах лично как обяснява тази постъпка, Десислава отговори странно. Тя наблегна на факта, че не лично ограбеният поет се е свързал с нея, а плагиатството е разкрито от Ангелина Александрова, „трета страна“, както се изрази поетесата. Това не е точно отговор на въпроса „как се е случило“.

Освен това Славова заяви, че никога не е чела стиховете на Азиз. Ако бях малко по-доверчива, щях да си помисля, че съм в Зоната на здрача. Толкова еднакви думи не падат от небето върху различни глави.

В крайна сметка това не е първият и със сигурност не е последният случай на откровено плагиатство. Тъжно е, че никой не си взема поука и всеки крадец вярва, че никога няма да бъде разкрит. Във времената на интернет това е малко вероятно, не го забравяйте вие, търсачи на евтина слава.