Поезията на Неруда отречена заради личния му живот

Почти половин век след смъртта си, чилийският поет Пабло Неруда остава спорна фигура в родината си. Нехаресван предимно заради комунистическите си възгледи, днес феминисткото движение в страната го разглежда като шовинист и сексуален хищник, а творчеството му постепенно спира да се преподава и не се рекламира в библиотеките, пише NPR.

„Той бе отменен“, коментира Лиета Вивалди, активист за правата на човека и член на чилийската асоциация на феминистите адвокати.

Неруда влезе във фокуса на кенсъл културата през 2018 г., когато движението #MeToo започна да набира сили в страната. Носителят на Нобелова награда за литература има няколко спорни момента в миналото си, твърдят активистките, а част от стиховете му се считат за сексистки. С възмущение се разглежда например решението на поета да изостави единственото си дете Малва Марина и майка му – момичето се ражда с хидроцефалия и почива на 8. Като друг проблемен епизод от живота му се изтъква признанието в мемоарите му, че изнасилил чистачката на хотелската си стая в Шри Ланка през 1930 г.

Прегрешенията му първоначално не предизвикват скандал сред обществото, но сега набират сила след серия обвинения в сексуален тормоз в чилийските университети. Салвадор Янг, натоварен със задачата да зарежда „рафтовете“ на Националната дигитална библиотека, споделя, че бил инструктиран временно да се въздържа от купуването на книги от Неруда. Обяснили му, че в противен случай библиотекарите ще трябва да отговорят на въпроси от читателите защо рекламират и легитимират изнасилвач.

От Неруда странят и университети и гимназии, потвърждава гимназиален учител, пожелал да запази анонимност. Голяма част от момичетата в училищата ненавиждат поета, допълва той. Недоволството през 2018 г. кара местната власт да изостави планове за промяната на името на международното летище на името на Неруда, а слогани против него се появяват надраскани на десетки фасади в столицата Сантяго.

Канселирането му е шокиращо, предвид че Неруда е сред най-популярните световни поети, сравняван е с Уолт Уитман, а книгите му се продават в хиляди бройки, пише NPR. Неговата „Всеобща песен“ се счита за епичната история на Латинска Америка, разказана в 231 поеми. В страна, в която поезията се счита за запазена марка за богаташите, Неруда е „поетът на народа“, стиховете му често се занимават с работниците, природата на Чили и местното население, изтъква изданието. Одобрение печели и за хуманитарната си дейност след испанската гражданска война.

Отмяната на артистичните постижения на един човек заради личния му живот е опасно, смята Фернандо Саез, изпълнителен директор на фондация „Пабло Неруда“. Десетки писатели, художници и музиканти имат бурни моменти в живота си, но това не променя стойността на творчеството им, смята той.

Писателката Исабел Алиенде защитава същата теза в интервю за „Гардиън“ от 2018 г.:

„Като много млади феминистки в Чили, аз също съм отвратена от някои аспекти от личността и живота на Неруда. За жалост, той не е безгрешен, както никой от нас не е, а неговата „Всеобща песен“ все още е шедьовър“.