Поезията, второто лице на д-р Гачев

Новата стихосбирка на Димитър Гачев го нарежда сред големите български поети

„Преди реките“ не е първата му книга, досега д-р Димитър Гачев е издавал само за приятели. Снимка: Личен архив - Поезията, второто лице на д-р Гачев

„Преди реките“ не е първата му книга, досега д-р Димитър Гачев е издавал само за приятели. Снимка: Личен архив

Има поезия, за която читателят с вътрешния си усет знае без съмнение, че е всесилна. Когато я четеш, не се налага да преценяваш дали е „твоята“, защото безспорно е на всички и за всеки. Това е истински добрата поезия, каквато познаваме от наследството на Добромир Тонев и Иван Методиев, от живите думи на Борис Христов.

Димитър Гачев се подрежда в тази поетична плеяда без усилие. Поезията е неговото второ лице, скрито зад ежедневната маска на лекар. Банално е да се използва антиподното сравнение с лечението на душите, но в случаи като този клишетата се материализират пред очите ни.

„Преди реките“ не е първата му книга, но досега д-р Гачев е издавал само за приятели – в малки тиражи, без разпространение, без абмицията да стигне до всички, които биха имали нужда от думите му. Този поетичен сборник е дело на общите усилия на хора, които вече са изградили своя безспорен авторитет – редактор на стиховете му е Александър Секулов, а издател – „Лексикон“.

Америка за България

Поезията на Димитър Гачев е като търсене на съкровища под пластовете на ежедневното. Когато я четеш, се движиш през лабиринт, чийто изход е отговор на незададени въпроси. Небрежно перфектен в строежа на стиха, Димитър Гачев успява да побере в две думи цели светове. Той владее вселената на периферното зрение, вижда ясно нещата, които обикновените ние усещаме само като полъх до рамото. Успява да ни ги опише така, че да отворим очите си и да осъзнаем, че винаги са съществували.

Читателят ще открие поет, който не се опитва да насочи прожектора към себе си, а просто преоткрива света заради всички. Достатъчно е да прочете дори само едно стихотворение от новата книга на Димитър Гачев, за да се убеди в това.

Рани

Поглеждам те през раните си, Боже!
Не ги остави да зараснат, а очи
да бъдат за неверието в мене.
Видях от злите смъртни как минават
оттатък и смълчават свойте жертви.
Видях и детски люлки нависоко…
В небето им завършваха въжетата.
Жени се скитаха, беряха лапад
за супа на ловците. Те пък мряха
от собствената си жестокост. Наказания
връхлитаха околните. Без време.
Без знаци. Без предупреждение.
Без тълкувания… Без светски теми.
През незарасналите си очи те търся, Боже!
Усещам облекчение, че сам
на пръсти стъпвам, да обхвана лабиринта.
Разбрах,
разбрах,
разбрах,
разбрах!
Доколкото един човек го може!

Colibri april 2017

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Следизборно