„Всичко, което си заслужава,
е страстта!“
Реплика на Харви Кайтел от
„Младост“ на Паоло Сорентино
В тези дни на нажежена до червено ярост, имах необходимост да изчистя съзнанието си чрез допир с нещо светло, интелигентно и добро… И както обикновено в такива случаи посегнах към Италия, към филм, към „Младост“ (Giovinezza) на Паоло Сорентино. Няколко любителски впечатления се породиха в ума ми – ще ги изредя с извинение към кино-специалистите.
Сорентино си е паднал по Пина Бауш, помислих си – филмът му много напомня кинематографичните й опити от 80-те. Всъщност това ми даде основание за този текст – всеки кадър е прецизно конструиран визуално и смислово така, че се превръща в метафоричен образ на нещо, което всеки може да изведе от съзнанието си и да го разбере по свой начин. Подобно на „театъра на опита” на Бауш, сцените и епизодите във филма представляват смислови кодове и са отворени за тълкуване на много нива, в които конкретното е само повод. За мен така насложените образи представяха един целомъдрен паноптикум на заглъхващата ни цивилизация…
Сорентино е във възраст, в която Смъртта се появява в края на тунела и има нужда да осмисли появата й. Бягството от живота, умората и апатията са една от главните теми, които кулминират и приключват с едно самоубийство, една елевация и тотална замръзналост в кататония – кадърът със застиналото в безумен израз лице на певицата кататоничка е един от финалните акценти.
Сорентино е прецизен естет, операторът му също. Фрагментарен като Годар, но още по-изчистен, той превръща кадрите в quadro, в картини, някои от които са знакови за съвременността . „Оп арт“ в движение… Фин и лек ироничен визуален стил – виждах го как грее в очите на авторите. Сцените се редуват плавно и методично разкриват какво остава от нас, когато сме „извън живота“… Свръхскъпият швейцарски санаториум е избран като метафора на това отвъдно състояние на покой между живота и смъртта…
Желанието към тялото е желание за живот, или както казва героят на Харви Кайтел: „Всичко, което си заслужава, е страстта!“ и: „Стравински ми каза „Внимавай да не станеш интелектуалец – интелектуалците не усещат красотата!“ Темата за телесността е естествено присъстваща във филма – масажи, басейни с плакнещи се и пръхтящи тела, други – подредени като консервирани риби, трети – маршируващи в опашки за храна… Тялото, кожата, здравето, силата – всичко, което подлежи на остаряване, ни отдалечава от Младостта.
В една от сцените като контрапукт на замръзналото в тишина спокойствие, се появява и Мис Свят. Тя влиза в басейна гола, със стърчащи зърна на мургавите си гърди, с всички извивки на дивото си от младост тяло, а двамата артисти-интелектуалци стоят вцепенени, със стърчащ през многодиоптровите им очила мерак… Гениално!
Сорентино е простил на този свят – в предишния си филм „Великата красота“ той все още иронизираше света, докато тук се е примирил с него до пълно отчуждение. „Младост“ е кротка и смирена медитация, в която участват всички герои – знакови фигури от шоубизнеса и арт полето… Всички те медитират над смисъла на живота, докато един истински будист излита нагоре, в пълна нирвана, а един истински кинорежисьор излита през балкона на стаята си, осъзнал, че с кариерата му е свършено. И двамата напускат живота, всеки избрал възможната за него посока.
Ето така, в тези дни на ярост, Сорентино ме погали по главата и мъдро ми каза: „Stai tranquilla, bella, siamo tutti i passeggeri, alcuni capiscono, altri lo capiranno…!“ (Спокойно, мойто момиче, всички сме пътници, някои го разбираме, други ще го разберат…!)
GRAZIE, Giovinezza…!
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение