Погнуса

Както дишам, така и се интересувам от изкуство, а говореното за политика ми е скучно, фанфаронско, омерзително… След като споделих поредното прекрасно стихотворение на Валери Станков, с уж прозрачна, но всъщност екзистенциална меланхолия, не мога да не споделя и за обратното.

Тази сутрин гледах по една телевизия някой си Ангел Славчев, отлюспил се от „България без цензура“ на Бареков, уж по дълбоко принципни причини. Насложих образа му върху образите на лидерите на протестърите и вече съм убеден: тези млади хора, освен семплата си интелектуалност, са абсолютно лишени от харизматичност. Зад плоското им, клиширано говорене прозират вече моралните дефицити и още спотаяван „келепирджълък“, така характерен за негодинци, които ни управляват от много години и срещу които „новите морални императиви“ се борят.

Не се лъжа, казвам ви, и се тревожа.

Всеобщата погнуса от политическото в България отблъсква най-стойностните млади хора. На политическата сцена активно участват полуграмотни, все още латентно, но доловимо безскрупилни типове, които имат лакти и релативен морал.

Опасно е, и безутешно.

Припомням си „банката кадри“ в областта на културата, които се търкалят около БСП, ГЕРБ, ДПС, ББЦ…, още не знам кои ще се прилепят към Реформаторския блок, но тази банка ни обещава продължаване на лошите практики, които нескончаемо се репродуцират в управлението на българската култура. Които (о, наши национални гордости!), се смятат за принос в българското своебразие. Може би за тях си струва да поговорим преди идващата гореща есен, за да сме готови с тестовете за истинските намерения и възможности на бъдещите ни велможи.

Текстът е от личния профил на Димитър Чернев във фейсбук.