Погребват тъкан от жертви на нацизма

Над 300 малки късчета човешка тъкан, взета от екзекутирани по времето на нацистка Германия затворници, ще бъдат погребани в Берлин на 13 май. Пробите са открити на микроскопски стъкла, принадлежали на Херман Щийве, професор по анатомия в университетската болница „Charité“, съобщава Би Би Си.

Наследници на медика, починал през 1952 г., откриват сбирката с проби през 2016 г. Според историците, Щийве е работил с нацистите и се е уговарял с тях, за да получи телата на 184 екзекутирани, предимно жени. Пробите от човешка кожа, която в повечето случаи е не повече от милиметър, са открити в дома на Щийве. Съхранявани са в черни кутии, някои от тях с табелки с имена.

След като са били открити, пробите са предадени на университетската болница и от там се озовават в Мемориалния център на германската съпротива, за да бъде проучена историята им. С изследването се заема самият директор на институцията проф. Йоханес Тухел. Той открива, че телата са откарвани до кабинета на Щийве с кола, често пъти само минути след екзекуцията на затворниците в затвора „Пльотцензее“. След това Щийве е извършвал дисекция, преди да кремира останките и да ги зарови незнайно къде.

В „Пльотцензее“ са екзекутирани близо 3 хил. души. По това време Щийве е директор на берлинския Институт по анатомия – позиция, която получава през 1935 г. и я заема до смъртта си от сърдечен удар през 1952 г.

Употребата на затворническите трупове е била широко позната – Щийве щателно води дневник за работата си и напредъка ѝ. Особено се интересува от репродуктивна анатомия. Той е един от първите лекари, които се опитват да докажат, че стресът – под формата на смъртна заплаха за живота – нарушава менструалния цикъл. Щийве не се ограничава до никому непознати затворници – на масата му са попаднали 13 жени от съветската шпионска мрежа „Червената капела“.

Андреас Винкелман от Института по анатомия във висшето Бранденбургско медицинско училище е един от ангажираните със случая с намерените човешки тъкани. Погребването на толкова малки човешки проби е необичайно, коментира той.

„Но това е много специална история, защото пробите са на хора, чиито гробове умишлено не са обозначени, за да не знаят близките им къде се намират останките им“, казва Винкелман.

Според доктор Сабине Хилдебранд, лекар по анатомия и автор на книга за етичните престъпления в анатомията по време на нацизма, Щийве се възползва от политиката на нацистите, включително и от честата присъда „смъртно наказание“.

„Преди 1933 г. той успява да си набави тела на екзекутирани мъже, но не и жени, тогава Германия не убива жени – коментира тя. – След това, изведнъж, по времето на Третия райх, започват да се екзекутират и жени.“

Щийве е член на нацистката партия, но не е преследван за престъпленията си след края на Втората световна война.

Човешките проби ще бъдат погребани на церемония днес в берлинското гробище „Dorotheenstadt“.