Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Погрешно ли сме изпълнявали Гершуин 70 години?

Спорове за клаксоните на френските таксита в „Един американец в Париж“, които може би ще доведат до производството на различни музикални инструменти

Гершуин лично е донесъл таксиметровите тромби при завръщането си от Париж през 1928 г., но не е отбелязал в нотите тоновете им. - Погрешно ли сме изпълнявали Гершуин 70 години?

Гершуин лично е донесъл таксиметровите тромби при завръщането си от Париж през 1928 г., но не е отбелязал в нотите тоновете им.

От десетилетия оркестрите изглежда изпълняват неправилно едно от най-известните произведения в американската музика – „Един американец в Париж“ на Джордж Гершуин.

В жизнерадостната, „джази“ симфонична поема присъства ефект, изпълняван днес с набор от инструменти, които определено не са били част от стандартното оркестрово оборудване, когато е писана през 1928 г. – клаксони на френски таксита. На няколко места в поемата тяхното бибипкане пресъздава градския звуков пейзаж, който посреща американския турист в града на светлината. Въпросът е кои ноти трябва да свирят клаксоните, пише Майкъл Купър в „Ню Йорк Таймс“.

В предстоящо критично преиздание на творбите на Джордж и Айра Гершуин, подготвено от Мичиганския университет, е заложена бомба за музиколозите. Според авторите на изследването, стандартният звук на клаксоните, който се чува в класическия филм-мюзикъл от 1951 г. с Джийн Кели, в най-престижните концертни зали по цял свят и осем пъти седмично на Бродуей в хитовата сценична адаптация на Кристофър Уийлдън — не е този, който е имал предвид Гершуин.

https://youtu.be/EGt000iascg

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Откритието обещава да раздели музикантите и може да създаде работа на майсторите на музикални инструменти и продавачите, които ще трябва да произвеждат и предлагат нов комплект различно настроени клаксони специално за „Един американец в Париж“. Но дали такава немалка инвестиция ще бъде оправдана, сред като става дума за няколко ноти?

Отговорът е по-скоро да. Промяната ще доведе до фино, но видимо различно звучене на класическото произведение, повлияло на някои от водещите композитори на своето време, което пък следва примера на други произведения, за които се налага употребата на така наречените „намерени инструменти“. Сред тях е и знаменития балет „Парад“ на Ерик Сати, в който звучат сирена, самолетен мотор, пишеща машина, кречетало и други.

https://youtu.be/hWq9DEgYjz4

„Имам чувството, че никой няма да пита перкусионистите какво мислят по въпроса“, казва Марк Клаг, главен редактор на новото издание, който наскоро присъства на тестови изпълнения на ревизираната симфонична поема от Филхармонията на Рино.

Неяснотата произлиза от начина, по който са нотирани партии на клаксоните в оригиналния ръкопис на Гершуин – според партитурата те свирят групи от акцентирани осминки. Но когато става въпрос за тоновете, нещата са по-малко ясни. В партитурта си Гершуин е поставил в кръгчета буквите A, B, C и D (това са буквените означения за ла, си, до и ре). Досега те бяха интерпретирани като указания кой клаксон коя нота да свири – така е поне от 1945-а насам, когато Артуро Тосканини използва тези настройки в записа си със симфоничния оркестър на NBC.

Но според новото издание буквите в кръгчета просто означават кой клаксон да звучи, а не коя нота. Според Марк Клаг, професор по музикология в Мичиганския университет, Гершуин лично е донесъл таксиметровите тромби при завръщането си от Париж през 1928 г. и не е имало нужда отбелязва тоновете им. Според професор Клаг в записа на компанията „Виктор“ на „Американец в Париж“, направен през 1929 г. под контрола на самия Гершуин, той е използвал своите клаксони:

„Ясно се чува, че звучат много по-атмосферно и дисонантно, а тоновете определено са ла бемол, си бемол, по-високо ре и по-ниско ла.“

Оригиналните инструменти на Гершуин изглежда са изгубени. Между музикантите се водят разгорещени спорове кои ноти звучат по-добре, защото те не са само звуков ефект.

„Мисля, че Гершуин щеше да спести на всички ни много проблеми, ако вместо с A, B, C и D, беше означил тромбите си с 1, 2, 3 и 4“, признава проф. Клаг.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах