Похвалена от Урсула ле Гуин

Постапокалиптична Африка, легенди, жестокост, хора като днешните… И много, много магия. Фентъзи романът „Кой се бои от смъртта“ на Неди Окорафор е изключително постижение в жанра. Американска писателка от нигерийски произход – и получаваме по равно американски съспенс с африканска магия. Жена автор – и фентъзито става едновременно емоционално, гневно и динамично.

Всъщност е толкова добро, че Урсула ле Гуин казва за него:

„На една страница на Неди Окорафор има много повече въображение, отколкото в цели томове обикновени фантастични епоси“.

Патрик Ротфус дава съвети на Окорафор, докато тя пише книгата, и после твърди, че се нуждаем от повече писатели като нея, а Дж. Р. Р. Мартин се гласи да става продуцент и съсценарист на сериал по „Кой се бои от смъртта“ за НВО. През 2011 г. романът печели и „оскара“ на фентъзи жанра – наградата „Небюла“.

Романът разказва за пътя на една магьосница от смесена раса – от малко дете с неовладени сили до владетелка на Пустошта и жена с изпепеляващи емоции. Родена след изнасилване, Ониесону, чието име означава „Кой се бои от смъртта“, преобразява света, пренаписва свещената книга и побеждава баща си, злия магьосник.

Всъщност романът се вписва в тенденция, която познаваме добре. Също като „Самодива“ на Красимира Зуркова, той пренася легенди от непознати за западната цивилизация места в масовата култура.

Някак привикнахме да очакваме фентъзи романите да рисуват светове, с които сме културно свързани. Дракони, елфи, магьосници, атмосфера, напомняща Средновековието… За да възприемем магическото, се опираме на познатото, на кодовете, които вече имаме.

Всяка цивилизация създава собствени митове, които обясняват реалността. В случая африканската непозната митологична система е опитомена в удобни за възприемане формули, но без да губи от огнената си сила. Характерните фентъзи елементи – преобразяване, учители и ученици, прехвърляне в различни светове – са запазени, но звучат по-скоро екзотично, на ръба на неопознатото. Умението на Неди Окорафор да оформя образи и характери пестеливо, но пълнокръвно, е литературното достойнство на романа.

Социалното му послание също е изключително силно – в книгата става дума за въоръжени изнасилвания, които и до днес са факт в няколко африкански държави, а тези в Судан са дали ядрото на романовата идея. Сюжетен възел е и обрязването на момичета, което все още се практикува в Африка. С една от историите в романа си Неди Окорафор прави повече за десакрализирането на този ритуал, отколкото десетки статии в медиите.

„Кой се бои от смъртта“ е добра подготовка за очакване на оригинални африкански фентъзи романи, където едва ли ще можем да разчитаме на обичайните маркери. Вкусът на словото в Африка определено е нов за нас, разглезените читатели на готови литературни формули.

Романът е издаден на български от издателство „Прозорец“, което определено е недооценило потенциала му. Корицата, с която книгата се е появила на пазара, не отразява истинския ѝ заряд, напомня по-скоро езотерична литература, особено в съчетание със заглавието. Феновете на доброто фентъзи ще имат затруднения да разпознаят в скромно комуникираната книга своето следващо откритие. А Нийл Геймън се е опитал да ги подготви:

„Неди Окорафор пише славни и невероятни фантастични творби. Нейните герои идват, сграбчват ти сърцето и го стискат, нейните светове отварят ума ти към съвсем нови неща, вкоренени в червената глина на реалността“.