Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

НИМ показва манифеста за Независимостта

Княз Фердинанд I, премиерът Александър Малинов, министри, офицери и други официални лица при обявяването на независимостта на България. - НИМ показва манифеста за Независимостта

Княз Фердинанд I, премиерът Александър Малинов, министри, офицери и други официални лица при обявяването на независимостта на България.

Манифестът, с който княз Фердинанд обявява Княжеството ни за „независимо Българско Царство“ в търновската църква „Св. 40 мъченици” на 22 септември  1908 г., ще бъде експониран за Деня на независимостта в Националния исторически музей. С акта от 1908-а България отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, резултат от решенията на конгреса в Берлин през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни. След Съединението от 1885 г., провъзгласяването на Независимостта е вторият голям успех на младата българска държава.

manifest-1908

Манифестът за Независимост от 1908 г.

НИМ ще покаже документа, изработен върху пургамент от от художника Харалампи Тачев. В долната си част завършва с осем висящи кръгли метални печата, които символизират министерствата на правителството на Демократическата партия, управлявало през 1908 г.

За празника музеят ще представи и други исторически реликви, свързани с обявяването на Независимостта на България – снимка на правителството на Демократическата партия, начело с Александър Малинов, два паметни знака, изработени от гранит, подарени от цар Фердинанд на Александър Малинов и на Михаил Такев за спомен от историческото събитие, възпоменателни кръстове и златни монети, сечени за повода…

Обявяването на Княжество България за „независимо Царство“ е плод на дългогодишни дипломатически усилия на княз Фердинанд І, както и на правителствата, управлявали страната до 1908 г. Събитието става по време на управлението на Демократическата партия с министър-председател Александър Малинов, когато родната дипломация използва противоречията в интересите на Великите сили и политическата нестабилност на новия режим в Османската империя след извършването на младотурската революция от комитета „Единение и напредък”.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Решението за обявяването на независимостта е взето през август на среща между княз Фердинанд и министър-председателя Малинов в Унгария. Инцидентът с дипломатическия агент на Княжеството в Цариград Иван Стефанов Гешов, който не е бил поканен на тържествената вечеря (на 30 август) по случай възшествието на султана и стачката на служителите от Дружеството на Източните железници, избухнала в началото на септември, са удобен повод, използван от българската дипломация, за обявяването на независимостта.

Храмът „Св. Четиридесет мъченици” е избран за обявяването на независимостта с цел да бъде подчертана приемствеността в развитието на българската държавност през вековете. След отслужването на благодарствен молебен и прочитането на Манифеста министър-председателят се обръща към княза с думите:

„Ваше Величество, държавните интереси и националното достойнство Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свято място България за независимо Царство. Позволете ми от името на правителството да Ви помоля да приемете титлата български цар.”

Фердинанд отговаря:

„С радост и благодарение приемам предложения от народа и правителството титул Цар български.”

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах