Показват съкровището на Богдан Филов в памет на цар Самуил

Изложба с полумитично съкровище, научни конференции и паметник ще почетат паметта на цар Самуил, починал преди 1000 години на 6 октомври.

Мащабна експозиция с военни трофеи от Първата световна война ще бъде открита на 1 октомври в Националния исторически музей, наречена „Българска автокефална архиепископия в Охрид 1018-1767“. През 1916 г. директорът на тогавашния Народен музей Богдан Филов създава отряд от историци, с които събират голямо количество културни ценности по фронтовата линия в Македония. След края на войната България трябва да предаде безценните находки на Сърбо-хърватско-словенското кралство, според клауза на Ньойския договор, но страната ни не го спазва и предметите остават у нас.

Археологът проф. Богдан Филов е министър-председател в периода 1940 – 1943 г. и регент на малолетния цар Симеон Втори.

Легендарното съкровище е съхранявано около един век в секретен фонд на НИМ. Предметите са укривани до 1992 г., когато са разсекретени с решение на Министерството на културата. Недокосвани с години, те се нуждаят от реставрация и консервация, която приключва наскоро. Малка част от тях са представяни в други изложби, но за първи път се показват заедно и в пълния си блясък, обяснява директорът на НИМ Божидар Димитров.

Сбирката включва и над 100 предмета от 7-вековната история на българската автокефална архиепископия – църковна утвар, ценни кръстове, олтари. Ще бъде показана епископска плащаница от 1298 г., която била специален дар за охридския епископ Григорий от византийски военачалник. Върху плата, който за първи път излиза от фонда на музея, е написано „На българския пастир, за да си спомня в молитвите си за императора“.

Сред най-интересните експонати е златна корона от XVIII век, инкрустирана със скъпоценни камъни. Според Божидар Димитров специалисти оценяват стойността й на над 40 млн. лв. Короната е била подарена на охридските свещеници от Венеция.

Две изложби в памет на Самуил подготвя и Археологическият музей в София. Едната от тях е с оръжия, накити, златни монети и императорски печати, датирани от времето на управлението на владетеля. За съжаление, от Гърция са отказали да ни предоставят плащаницата на Самуил. Коприненият плат е намерен върху гроба на българския цар на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро в днешна Гърция. Върху него са изобразени птици, приличащи на папагали, които според специалисти представляват фамилния герб на Самуиловия род.

От 7 октомври в Археологическия музей ще бъдат показани експонати, събрани от фондовете на 12 български музея – частично запазена посребрена ризница от Старозагорско и копие на най-дългия открит до момента старобългарски надпис – Битолския. В сбирката влизат и ценни кръстове от Дръстър, каменно писмо на кирилица на цар Самуил от 993 г. и характерни за времето мечове.

Музеят подготвя и пътуваща експозиция с постери за живота на владетеля, която ще бъде наредена в началото на октомври пред Народния театър в София.

Учените организират международна научна конференция в БАН, посветена на Самуил, която ще тече от 6 до 9 октомври.

За съжаление, паметникът на владетеля в центъра на София няма да може да бъде открит на 6 октомври, както се планираше. Статуята ще бъде поставена до църквата „Света София“ в края на ноември.