Показват в изложба ръкописи на Вапцаров, без съмнения и недомлъвки

„Новооткритите“ преди дни стихотворения на Вапцаров в Дело 509 във Велико Търново се оказаха чернови за негови вече познати стихотворения, както призна и самата му племенница Мая Вапцарова. Режисьорката е уверена, че ръкописите принадлежат на поета, но авторството им тепърва предстои да бъде изследвано. Други ръкописи с вече доказан произход и авторство ще бъдат изложени на 5 декември във фоайето на Университетската библиотека към Софийския университет като част от изложбата „Вапцаров – Мечтателят“, която ще отбележи 110 години от рождението на поета.

Вижте още: „СТОЛЕТИЯ СМЕ ЧАКАЛИ ЗА ЧАС,/ ЩЕ ПОТЪРПИМ СЕГА ДИМА БАРУТЕН“

В експозицията ще бъдат представени бележниците, тефтерчетата и тетрадките с първоначални и поправени версии на прочути стихотворения на Вапцаров. Там ще бъде кафявият бележник с 16 стихотворения от ранния период, розовата тетрадка с 12 стихотворения от периода 1936–1937, тетрадка по смятане с 14 стихотворения, синият кожен бележник „Байер“ със стихотворенията „Предсмъртно“, „Прощално“, „Антени“, екземпляр на „Моторни песни“ с ръкописното „Свобода“, семейни снимки. Ще може да бъдат видени също лични документи на поета – ученическата му карта, мореплавателна книжка, членска карта от Въздържателно дружество „Морал“, легитимацията му като огняр в БДЖ, писма и картички от и до роднини и приятели. Ще бъдат изложени  няколко издания на вестник „Литературен критик“, на който Вапцаров е бил редактор и където помества популярната статия „За творчеството на най-младите“, албума на випуска на Морското машинно училище във Варна с химна, написан от поета, и негови портрети.

Материалите са предоставени от фондовете на къща-музей „Никола Вапцаров“ към Националния литературен музей и Института за литература към БАН. Те допълват и разширяват представата на Вапцаров, публикувал приживе само една стихосбирка – „Моторни песни“.

„Внимателното и освободено четене на ръкописите ще ни предостави фрагменти, които могат да имат самостойно битие или могат да бъдат прибавени към канонизираните стихове – пише литературният критик Михаил Неделчев в статията си „Живот за Вапцаровите думи“. – Това се прави с творчеството на много значими световни поети. Самият характер на Вапцаровото ръкописно наследство, оставените следи от множество незавършени стихотворни проекти, записаните десетки и десетки поетически хрумвания изискват осъществяването на тази възможност.“

Изложбата се организира от Института за литература към БАН, Национален литературен музей и Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“. Посвещава се на годишнината от рождението на Вапцаров и на 150-годишнината от основаването на БАН.