На лов за покемони, една амбициозна симфония

Ако използвате интернет, а вие очевидно използвате, щом четете този текст, в последните дни със сигурност сте чували за покемони. Разминавали сте се по улиците с хора, забили погледи в смартфоните си и мърморещи за лов на Чаризард или Пикачу, срещали сте стотици новини за чудаци по цял свят, обладани от новата мания. Нейното име е „Покемон Гоу“, от снощи е официално и в България, а присъствието ѝ се простира от Аушвиц, през Лувъра, до казашките степи.

„Покемон Гоу“ е приложение за мобилни телефони, което дава на своите потребители възможността да търсят, ловят и тренират въображаеми анимационни герои (а именно – покемоните) в реалната градска среда. Затова и все по-често срещаме по улиците хора, взрели се в малките си екранчета, чрез камерата на смартфоните си те виждат нещо, което околните – не. После с няколко клика го хващат, добавят в колекцията си и ако срещнат и други „трейнъри“ (играчите), се бият с тях.

Казано накратко – „Покемон Гоу“ съчетава виртуална реалност и истинския живот. Казано шеговито – най-сетне някой намери начин да изведе геймърите на чист въздух.

И преди бяха навсякъде

Около началото на новия век и в България пристигна изключително популярния по света анимационен сериал „Покемон“ – с няколко години закъснение в сравнение със запада и изтока, разбира се, но дойде. Ако през 2001-2002 сте били дете или сте имали дете, със сигурност знаете за какво става дума.

Но и да не сте, навярно сте забелязали – цялото ни ежедневие тогава беше залято с образите на покемоните. Карти за игра, снаксове, вафли, дъвки, сладоледи, дрехи, обувки, играчки. Стратегията действаше безотказно – образите на Аш Кечъм, екип „Ракета“, Пикачу бяха навсякъде, а децата плачеха за още стотинки от майките си за кроасан с покемон.

Сега манията се завръща, но настъпва дори в нови територии. „Покемон Гоу“ съчетава най-доброто от мобилните технологии, лесна е за управление, предлага социализиращ елемент и носи онзи познат заряд от игрите, в които няма финал, а забавлението сякаш може да продължи вечно.

Приложението няма и възраст – с него се занимават както деца, които още не могат да пишат, така и възрастни, зрели (довчера) хора. Мъж от Нова Зеландия например тези дни напусна работата си, за да стане трейнър на пълно работно време.

Сатанизъм и нацизъм

„Вони на сатанизъм.“

С този аргумент казаците от втория по големина руски град, Санкт Петербург поискаха забрана на „Покемон Гоу“ в страната. Според тях хората трябва да бъдат изтеглени от този виртуален свят – имало толкова много интересни неща за правене вместо да си прахосват живота.

Приложението няма и възраст – с него се занимават както деца, които още не могат да пишат, така и възрастни, зрели (довчера) хора.

Но прахосване на живота ли е безгрижното сноване из квартала в проследяване на несъществуващи анимационни герои? 65 милиона души по света смятат, че не е. Те ежедневно вадят телефоните си, пускат камерите, GSP-ът им заработва и ловът започва.

(Но е и опасно – британско момиче например бе блъснато от кола, след като се втурнало внезапно да пресича магистрала, понеже от другата страна на пътя имало рядък покемон. А в Ню Йорк десетки трейнъри блокираха автомобилния трафик, за да грабнат друг.)

„Покемон Гоу“ действително понякога влиза и в съвсем неподходящи пространства. Хората често биват навигирани към болници или гробища. Някой Райчу може да се скрие при „Мона Лиза“, под Сикстинската капела или сред Теракотената армия. Музеят „Мориками“ във Флорида и музеят на изкуствата „МакНей“ в Тексас вече отбелязаха повишена посещаемост именно заради играта – но колко ли гости са гледали експозициите им вместо да зяпат в смартфоните си?

Гореща дискусия предизвика управата на музея в бившия нацистки концентрационен лагер в Аушвиц. Именно там, където преди седем десетилетия е упражняван геноцид над невинни жертви и са убити повече от един милион души, взеха да се появяват покемони, предизвикващи напълно неуместно въодушевление у посетителите. Ръководителите на музея поискаха от създателите на играта да премахнат мястото от картата на приложението, защото „обиждат паметта на жертвите“.

„Покемон Гоу“ е притеснително активна в Аушвиц.

Подобни проблеми имаха и в Мемориала на Холокоста във Вашингтон – различни награди бяха скрити на три места в музея там.

Виртуозна постмодерна творба

Никой не може да каже какъв ще е животът на „Покемон Гоу“. Само за няколко дни той почти достигна броя на мобилните потребители на „Туитър“, а хората стоят по-продължително в играта, отколкото в „Инстаграм“ или „УатсАп“. Стойността на „Нинтендо“ скочи с милиарди долари – а при това приложението, макар да предлага платени екстри, може да се ползва без нито стотинка.

Това не е социален експримент, а произведение на изкуството – нарече „Покемон Гоу“ „Лос Анджелис Таймс“ в свой редакционен материал по темата, където приложението е описано като „виртуозна постмодерна творба“.

„Играта е изключително аморална, функционираща като амбициозна симфония – се казва в заключението на текста. – Тя води играчите в непозната територия, създава опасност, съревнование и емоционално вложение в нов и фантасмагоричен свят, задължително и натрапчиво.“

И завършва с призив:

„Играйте на собствен риск“.