Покер със Стенли Ковалски в Театър „Азарян“

Прекрасно бе честването на рождения ден на Крикор Азарян на 15 март със спектакъла „Нощта на покера“, адаптация на „Трамвай „Желание“, режисирана от Касиел Ноа Ашер, негова ученичка. Представлението напълни най-естественото място за случая, Театър „Азарян“ в НДК, почти изцяло с млада публика, която се стараеше да спазва указанията за превенция от вируса.

Касиел излиза на сцената в ролята на Бланш Дюбоа, култова роля за всяка млада актриса. Пиесата на Тенеси Уилямс предлага драматично разкриване на миналото на Бланш, след като тя пристига на гости на по-малката си сестра Стела (Ели Колева) и очевидно няма да си тръгне скоро, макар че между нея и съпруга на Стела, полския емигрант Стенли Ковалски (Йордан Ръсин), се трупа напрежение на нетърпимост и обвинения.

Текстът на Уилямс печели „Пулицър“ и търпи класни адаптации за филмовия екран. Една от причините е майсторското развитие на конфликта между фината и чувствителна Бланш и грубиянина Ковалски, примитивен и лукав мачо, който събира информация за миналото на Бланш и се готви да я унизи и изгони.

Касиел Ноа Ашер в ролята на Бланш. Снимка: Ребека Найденова/Театър „Азарян“

Режисьорката Касиел Ашер отбелязва в анонсите за спектакъла, че е по мотиви от пиесата на Тенеси Уилямс, използвайки заглавието „Нощта на покера“, изоставено по-късно от автора. Още преди началото на представлението се досещаме за основната промяна – на сцената се забавляват неколцина мъже и жени, подритвайки топка. Това са жителите от махалата на Стела (Ели Колева) и Ковалски (Йордан Ръсин), които са сред тях заедно с приятеля Мич (Кристиян Негалов) и съседката Юнис (Мартина Апостолова). След появата на Бланш (Касиел Ашер) драмата набира скорост. Режисьорката обаче се отказва от остротата на сблъсъците между Бланш и Ковалски и предпочита да покаже как средата всмуква по-голямата сестра. Сякаш на изнервената, изоставена, осмяна от общежитието на родния град жена, изтърпяла смъртта на любимия си мъж, ѝ е по-комфортно да се претопи в новата среда, отколкото да води война.

Този развой вдига интересна чувствена температура на представлението. Касиел е укротила избухванията на Ковалски (Ръсин), а караниците между него и Стела заради Бланш са трансформирани в еротични контакти с целувки, галене и любовни признания.

Режисьорката, която в предишната си постановка „Театър, любов моя“ в Театър 199 показа отлично владеене на зрелището в срещите на персонажите на сцената, сега умело изгражда новата стратегия в поведението на Бланш. При тази температура на действието е естествено да отпадне сцената с изнасилването на Бланш от Ковалски и – особено важно, финалната сцена с отвеждането на Бланш към лудницата и страданието на Стела, отчаяна, че не може да помогне на сестра си. Единственото, за което съжалявам при тази интерпретация, е отпадането на атрактивната финална сцена, при която извиканите от Ковалски доктор и медицинска сестра нахлузват на Бланш болнична престилка с дълги ръкави, връзващи се отпред, за да пречат на всяко движение. Униформа за лудницата. Но в спектакъла Бланш (Касиел) се присламчва към играчите на покер; тя вече е част от тази среда на непретенциозни хора. Може би този акт е всъщност победата ѝ над Ковалски? Но защо трябва да говорим за война между Бланш и Ковалски, се пита режисьорката Касиел. И тя насища сцената с доказателства за своята интерпретация на пиесата на Уилямс – съгласието на Бланш да се приспособи къ новата за нея среда.

В „Нощта на покера“ ролята на Стела се изпълнява от младата Ели Колева. Не е случаен този каст. Завършила НАТФИЗ едва през миналата година, тя е на щат в Театъра на Армията, където играе в две постановки на Красимир Спасов – „Любов, любов, любов“ и „Вкус на мед“. Красива, амбициозна, пластична (завършила е танцово изкуство, работила е в балет „Арабеск“ и е била състезателка по художествена гимнастика), в „Нощта на покера“ Ели Колева създава милата, любяща атмосфера около Бланш, която мотивира по-голямата сестра да се отпусне и да преодолее тревожността си.

Йордан Ръсин е основен актьор в Театър „Възраждане“. В ролята на Мич, мъж от средата на Ковалски, който провокира лъжливата надежда у Бланш, че може отново да обича, е Кристиян Негалов. Завършил е НАТФИЗ в последния випуск, играе в студентския спектакъл „Солунските съзаклятници“ на Анастасия Събева.

Заслужава да се види и актрисата в ролята на услужливата Юнис, съседка на Стела – Мартина Апостолова, спечелила на „Берлинале 2020“ званието „европейска изгряваща звезда“ за главната роля във филма „Ирина“.