Сродници на цар Иван Александър са погребани в цитаделата Кокалянски Урвич, гласи нова хипотеза на археолозите, които работят на разкопките. Към тази мисъл навежда и наскоро намереният там пръстен с двуглав орел, изтъкват ръководителите на екипа Виолина Кирякова (НИМ) и д-р Филип Петрунов (НАИМ-БАН), цитирани от „Археология Булгарика“.
Човешките останки бяха намерени във вкопан в скалата гроб в преддверието на черквата-гробница към цитаделата, датирани са от втората половина на XIV век. В близост е било погребано малко дете, при това то е било изпратено в задгробния живот пищно и със скъпи накити, изработени специално за случая. Скелетът е открит в необичайна поза и говори за това, че момиченцето – на възраст може би около 2,5-3 години, е положено седнало. Възможно е тази практика да се е прилагала като символ на посмъртна интронизация, но предположението не може да бъде потвърдено със сигурност, казват учените.
„Едва ли става дума за случайност или пестене на място – коментира д-р Филип Петрунов. – При висшия клир по този начин се подчертава специалния статут на духовника. Не можем да сме сигурни как точно биха погребали царска дъщеря или друга роднина на Иван Александър (1331-1371 г.), наследник на Асеневци по майчина линия – нямаме база за сравнение.“
Детето е погребано с кърпа на главата, пристегната с масивна сребърна игла, отбелязва д-р Петрунов. След почистването на артефактите от реставраторите от НИМ, става ясно, че към нея са били пришити един наушник и две перпендули (висулки). Накитите в кокалянския гроб са сходни като изработка с артефакти от Никополското съкровище, датирано в приблизително същия период.
Всички тези особености намекват за аристократична фамилия, управлявала крепостта през 60-те -70-те години на XIV век. Знае се, че цар Иван Александър е трябвало да управлява значителна територия и затова нерядко е изпращал близки до трона, често свои сродници, да провеждат политиката му извън Търново. Хипотезата е подкрепена и от мястото на разкритите гробове – храм, построен за черкуване на управителя на цитаделата, след неговата смърт преустроен в гробница.
Хипотезата на учените за пръстена с двуглавия орел е, че вероятно е стоял на ръката на мъж на не повече от 30 години. Той и погребаното в близост момиченце може би са починали от заразна болест, допуска се възможността и за чума. За това подсказва хоросанът, използван за замазка на гробовете им, който се различава от този в градежа на църквата.
„Имаме общо 11 гроба в черквата и около нея, предстоят ни още много изследвания – казва д-р Филип Петрунов. – Но сме обнадеждени, че може би сме на прага на голямо откритие за българската история през втората половина на XIV век.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение