Пол Макартни на 79: Това е сърцето ми

В един от последните дни на астрономическата пролет, в разгара на война, на 18 юни 1942 г. в болница „Уолтън“ в Ливърпул се ражда Пол Маккартни – един от великолепната ливърпулска четворка, променила завинаги света на музиката, жива легенда, оцелял след епохата на LSD, един от съвременниците ни, когото без преувеличение можем да наречем „велик“.

Първият музикален инструмент на Пол е тромпетът, който баща му му подарява за 14-ия му рожден ден. След година-две той разменя тромпета си за акустична китара, защото решава, че иска да свири и пее едновременно.
Първата си песен Пол пише на 14 години. „I Lost My Girl“ (Загубих моето момиче) е посветена на майка му Кейт, починала след тежко боледуване.

Кумир на Пол в детството е Франк Синатра. Отново на 14, той пише песен, за която е убеден, че Синатра би могъл да включи в репертоара си. Години по-късно, през 1977 г., Франк Синатра наистина предлага на Маккартни да напише песен за него. Пол му дава демоверсия на детската си композиция, но Синатра не я харесва.

Друга песен на Маккартни, която е вдъхновена от Франк Синатра, е „When I’m Sixty-Four“ (Когато съм на 64). Написана е от шестнайсетгодишния Пол и влиза в албума „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ на „Бийтълс“.
През 1960 г., когато „Бийтълс“ свирят в Хамбург, все още неизвестни, Пол Маккартни и Пийт Бест, барабанистът на групата преди Ринго Стар, попадат в затвора за подпалвачество. Групата от бедни ливърпулски тейнейджъри, ангажирани в нощен клуб в Германия, нощувала в сградата на някакво изоставено кино, в което нямало дори светлина. Затова им се налагало да палят различни неща, за да се ориентират. Според документите от полицията, сред разпалките имало парцали, гоблени и дори презерватив, закачен на пирон. Бест и Макартни прекарват една нощ в затвора и на следващия ден са екстрадирани от Германия.

Въпреки всеобщата представа, Пол Маккартни бил по-разкрепостен в творческите си търсения от Джон Ленън. Ако било прието неговото предложение, най-известната песен в света „Yesterday“ щяла да се нарича „ Scrambled Eggs“ (Бъркани яйца). Точно с този текст тя се присънила на Пол заедно с мелодията си.

Изложбата, на която Джон Ленън се запознава с Йоко Оно, се провеждала в галерия „Индика“. За откриването на галерията помага именно Пол Маккартни, който бил приятел на художниците-авангардисти Джон Дънбар, Питър Ашър и Бари Майлс. Музикантът рендосва дъски, боядисва стените и помага за дизайна на рекламните брошури.

Пол установява връзки с авангардните творци от 60-те и 70-те години на ХХ век много по-рано от Джон, но чак до 90-те години това не е известно. Година преди прочутата колажна композиция на Джон „Revolution 9“ от „Белия албум“ на групата, Макартни извършва още по-дързък експеримент по време на студийната работа над песента „Penny Lane“. Композицията e наречена „Carnival of Light“ (Карнавал на светлината) и съдържа 14 минути изкривени и претоварени звуци на перкусии, клавишни, вокал и китара. Маккартни прави това по молба на художника Дейвид Вон, на едно от чиито събития за пръв път прозвучава. И до днес този запис не е пускан публично.

Пак под влияние на приятели авангардисти Маккартни от средата на 60-те се увлича от кино cinéma vérité. Свои късометражни филми той прожектира пред Микеланджело Антониони и Анди Уорхол. Една от кинотворбите му е мини колаж за групата „Greateful Dead“.

През 1979 г. Маккартни е включен в Книгата за рекордите на Гинес като най-успешния композитор и изпълнител за всички времена. За да бъдат отбелязани невероятните постижения на Пол, организаторите на конкурсите Гинес го награждават с единствен по рода си диск от най-редкия и скъпоценен метал родий. По този начин те подчертават феноменалните успехи на музиканта, като надграждат обичайната сертификация на музикалните албуми като златни и платинени.

На 16 януари 1980 г. музикантът е арестуван за опит да вкара в Япония повече от 200 гр. марихуана. Преди това Пол три пъти е бил задържан за подобна простъпка – веднъж в Швеция и два пъти в Шотландия. Четири години след Япония ситуацията се повтаря в Барбадос. Японските власти се оказват най-строги от всички. Маккартни е бил застрашен от седемгодишна присъда. Пол остава в ареста 9 дни и е екстрадиран със забрана да влиза в страната няколко години.

В началото на 80-те под влияние на Дейвид Боуи Маккартни започва да рисува. Една от тях е своеобразен портрет на Боуи, озаглавен „Повръщащият Боуи“. Повече от 70 творби на Макартни са изложени в арт галерия в Ливърпул.

Пол стои зад световната слава на Хендрикс. Именно бийтълсът препоръчва музиканта на организаторите на фестивала в Монтерей през юни 1967 г. – първият рок фестивал в историята. Това е и първата изява на виртуозния китарист, певец и композитор Джими Хендрикс.

Най-необичайната и забавна колаборация на Пол Маккартни е с момчешката група „The Beach Boys“ – в песента „Vegetables“ великият бийтълс се включва в записа, свирейки на… стебло от целина.

Режисьорът Франко Дзефирели предлага на Пол Маккартни да изиграе главната роля в знаменитата екранизация на „Ромео и Жулиета“ през 1968 г. Пол дори се среща с Оливия Хаси, която изпълнява главната роля. В едно от интервютата си той споменава, че дори собствените му деца не вярват на тази история. Въпреки че Пол отказва, Дзефирели се опитва още веднъж да го привлече към актьорството в следващия си филм „Брат Слънце, Сестра Луна“ за живота на Свети Франциск. Отново не успява.

За песента „Blackbird“ Маккартни е бил вдъхновен от музиката на Бах, по-точно от Сюитата за лютня в ми минор. По-късно той започва да пише и класическа музика, първото му симфонично произведение „Ливърпулска оратория“ е било изпълнено от Кралския ливърпулски филхармоничен оркестър заедно с Хора на момчетата, в който Пол не е бил приет, когато бил дете. Ораторията е била изпълнена в църквата на гробището в Ливърпул, където Пол се криел, когато бягал от училище.

За рицарски девиз, задължителен за ръкоположените рицари, сър Пол избира фразата „Ecce Cor Meum“ (Това е сърцето ми) – надпис върху статуята на Христос в църквата на Свети Игнатий в Ню Йорк. През 2006 г. под същото име той пуска диск със симфонична музика. Общо симфоничните му албуми са пет, включително и с музиката към балетната постановка „Ocean’s Kingdom“.

През 2018 г. журналист пита Маккартни коя песен на друг автор би искал да е написал той. Изборът на големия музикант пада върху „Fields of Gold“ на Стинг. Според Пол най-добрият музикант, с когото е работил извън „Бийтълс“, е Стиви Уондър, а най-добрата кавърверсия на „Yesterday“ е на Марвин Гей. Маккартни твърди, че неговата интерпретация му харесва повече, отколкото собствената му.

Пол е носител на необичайната титла „почетен детектив на Ню Йорк“. Носител е на „Оскар“ за документалния филм „Let It Be“ от 1979 г. Номиниран е още два пъти – за песента „ Live and Let Die“ в едноименния филм за Джеймс Бонд и за музиката към филма „Ванила скай“. Два пъти е въведен в Залата на славата на рокендрола – като член на „Бийтълс“ и като солов изпълнител. Два пъти е носител на почетна награда „Грами“ за постижения в музиката. Особеното е, че първо – през 1990 г. – е награден като самостоятелен изпълнител, а едва през 2014 г. получава наградата като част от „Бийтълс“. Маккартни е носител на 18 награди „Грами“, 7 от тях – заедно с „Бийтълс“.

Маккартни е автор на дизайна на специална серия пощенски марки на остров Ман, нарисувани по вдъхновение от детските му спомени.