Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Пол Маккартни: Няма значение какво ще говорят за мен след смъртта ми

Излезе ново, допълнено издание на Flowers In The Dirt, един от най-добрите албуми на бившия член на „Бийтълс“

„Има милиони начини да се съчиняват песни,  Джон измисляше нещо, аз измислях нещо и така един-друг се разпалвахме“, разказва Пол Маккартни. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Пол Маккартни: Няма значение какво ще говорят за мен след смъртта ми

„Има милиони начини да се съчиняват песни, Джон измисляше нещо, аз измислях нещо и така един-друг се разпалвахме“, разказва Пол Маккартни. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Албумът на сър Пол Маккартни Flowers in the Dirt от края на 80-те се смята за най-добрия му от този период. През 1989 г.,  в сътрудничество с нови музиканти, нови продуценти и нов съавтор в лицето на Елвис Костело, Маккартни не само записа нова музика, но и предприе първото си световно турне след 10-годишна пауза. В края на март 2017-а, когато албумът бе преиздаден с включени неиздавани до днес архивни демоверсии, сър Пол разказва в интервю за Би Би Си 6 Music за сътрудничеството си с Костело, Кание Уест и Майкъл Джексън, а също и защо е сигурен, че никога няма да има по-добър съавтор от Джон Ленън.

Би Би Си: – Научавате ли по нещо от всеки, с когото работите?

Пол Маккартни: – Знам, че е невъзможно да има по-добър съавтор от Джон Ленън – ясно ми е, че никога няма да намеря някой, с когото бих писал по-добре, отколкото с Джон. Но независимо от всичко, винаги ми е интересно да работя с други хора, защото всеки допринася с нещо различно.

Ако вземем, например, Стиви [Уондър], той просто си седи зад клавишите и съчинява. Ти го каниш на обяд, той пристига с 10 часа закъснение, защото имал разни идеи и работил по тях. Той е музикален гигант, гений – и всеки може да се учи от него.

Майкъл Джексън… просто си стояхме в студиото му, аз нещо дрънках на пианото, и така съчинихме една песничка. А относно Кание – нямах никаква представа какво ще излезе; но знаех какво няма да излезе  – среща на две акустични китари. Затова и си казах: добре, да видим какво ще стане.

Но единственото, което заявих предварително, беше: „Слушайте, ако почувствам, че нищо не се получава, просто няма да признавам пред никого какво сме правили. Ако ме питат, ще казвам: „Кой е този Кание? Никога не съм работил с него!“

Започнах да разказвам какво ме е вдъхновявало в музикален смисъл в живота. Една от историите беше как написах Let It Be: тя се появи след един сън, когато видях майка ми, починала 10 години преди това.

Бях толкова вдъхновен, че написах тази песен… Разказах това на Кание, защото и той е загубил рано майка си. И тогава той написа песента Only One („Единствената“), докато аз дрънках нещо на електрическо пиано. Той измисли мелодията, аз добавих акордите в определен стил и се получи нещо.

Би Би Си: – Когато започвахте работа над албума Flowers in the Dirt, за вас това един вид „ново начало“ ли беше?

Пол Маккартни: – Мисля, че да. Занимавах се със семейството си, отглеждах децата, а после изведнъж дойде моментът, когато си казах: „О’кей, в мен се понатрупаха няколко песни, време е да се заема с тях, да ги запиша. Може би е време и отново да тръгна на турне.

Така и стана. Някой ми предложи да поработя с Елвис Костело като съавтор – и се оказа, че това е доста добра идея. Помня, че си казах: „Той е от Ливърпул и е добър автор“ – имахме много общи неща, което обикновено помага и реших, че може да се получи.

Би Би Си: – Как работихте заедно с него?

Пол Маккартни: – Има милиони начини да се съчиняват песни, но с Джон винаги сядахме един срещу друг, много често на леглата в някоя хотелска стая, с акустични китари. Той измисляше нещо, аз измислях нещо и така един-друг се разпалвахме. Обичах да го гледам – той е десняк, аз съм левичар – и се получаваше все едно гледам себе си в огледало.

Често песните ни се получаваха нелоши. Научих се да композирам по този начин, той ми харесваше и Елвис нямаше нищо против да поработим така. За мен това беше повторение на стария процес, където той влезе в ролята на Джон, а аз пак си бях Пол.

Би Би Си: – Не мога да не попитам за Чък Бери – един от вашите музикални идоли. Какъв беше той? Работили ли сте много с него?

Пол Маккартни: – Не съм работил с Чък, но съм се срещал с него. Той дойде, срещнахме се зад кулисите на един от нашите концерти – в Сент Луис, родния му град. Беше чудесно да се запознаем и да му кажа колко голям фен съм му.

Спомням си още преди „Бийтълс“ в Ливърпул, когато бяхме още деца, учехме се да свирим на китари и мечтаехме за бъдещето, изведнъж чухме тази песен – Sweet Little Sixteen. Никога не бяхме чували нищо подобно – а тогава излезе и Johnny B. Goode, и други потресаващи песни – Maybellene… Всички тези песни за коли, тийнейджъри, рокендрол – всичко това беше много яко!

Би Би Си: – След вълната от съболезнования, последвала смъртта на Чък Бери, понякога мислите ли как ще си спомнят за вас?

Пол Маккартни: – Случвало ми се е, да, но после се старая да забравя. Честно казано, гледам да не се задълбочавам в тази тема. Помня Джон веднъж ми каза: „Интересно, как ли ще ме помнят? Дали с добри думи?“. Аз побързах да го уверя: „Разбира се – ти си написал потресаващи песни!“. Но това беше смешно – кой би помислил, че Джон може да е неуверен относно собственото си творчество. Но всичко се случва. За щастие няма да има никакво значение, защото мен вече няма да ме има.

Би Би Си: – Един по-позитивен въпрос: какво ново планирате?

Пол Маккартни: – Записвам нов албум и това ми носи огромно удоволствие. Работя с продуцент, с когото се сблъсках за първи път преди две години, когато правех музиката за един анимационен филм. Оттогава той работи с Бек и направи диска на годината, Morning Phase получи през 2015 г. три награди „Грами“, след тях стана и „Албум на годината“. Сетне работи с Адел и направи „Песен на годината“ и отново „Албум на годината“ [„25“], стана и продуцент на годината.

Така че единственото, което ме безпокои, е че хората ще почнат да говорят: „А-а, Пол се предаде на модата“. Но той е музикант от голяма класа, казва се Грег Кърстин и с него се работи много леко. Така че сега творя, работя с пълна пара, правя това, което обичам най-много. Както казва Ринго: „Ние това работим“.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg