Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Полетът на Русалиева и Васил Попов. Да ги изпратим!

Поколението им ден след ден си отива - някои актьори много по-рано от физическата си смърт

Поклонението пред Васил Попов ще бъде в събота от 12 ч. в столичната  църква „Свети Седмочисленици.“ - Полетът на Русалиева и Васил Попов. Да ги изпратим!

Поклонението пред Васил Попов ще бъде в събота от 12 ч. в столичната църква „Свети Седмочисленици.“

Двама актьори избраха 5 август, за поемат заедно на пътешествие. Мария Русалиева потегли и Васил Попов я последва. Тя със своите 87 години, той – с 81. Събрани, сезоните им заедно в театъра може би са към 100, ролите – около 300, а поклоните – хиляди. Нашият поклон пред магията, който Русалиева остави след себе си, е в петък от 12,30 ч. в столичната църква „Света Параскева“, а пред духа на Попов – в събота, от 12 ч., в „Свети Седмочисленици“.

Полетът им е част от дългото сбогуване с едно театрално поколение, което беше с различна актьорска природа и си отива постепенно заедно със своето познание за актьорския занаят – твърде различно от подхода към него на комиците днес.

Поклонението на Мария Русалиева ще бъде в петък от 12,30 ч. в храма „Света Параскева“.

Поклонението пред Мария Русалиева ще бъде в петък от 12,30 ч. в храма „Света Параскева“.

„За мен Васил Попов бе в равна степен и актьор, и колега, и приятел – казва за него проф. Здравко Митков. – Почти всичките си постановки в Сатиричния театър съм работил с него. Започнахме с „Животът, макар и кратък“, помня чудесната му роля в „Арсеник и стари дантели“, в „Обичате ли човешко?“, в „Мъртви души“. С него винаги беше удоволствие да се работи, защото той беше освободен от обичайната актьорска суета, която понякога гарнира таланта на хората от нашето съсловие и усложнява контактите с тях. При него нямаше такова нещо. Той беше с високо чувство на автоирония.“

Режисьорът признава, че поколението на Васил Попов и Мария Русалиева има драстични разлики с новите актьорски генерации:

„Това е разбираемо, театърът се движи напред, хората са с друго образование и възможности за контакт – и всичко това прави разликата между поколенията драстична. Васил Попов е от поколението на актьори, които проникваха сериозно в анализа на драматургията и й партнираха. Докато новите поколения много често веят знамена срещу нея. Днес е различна и готовността да работят, работоспособността по време на репетиции – всичко това при поколението на Васил беше в по-голяма степен налице.“

Поколението на Васил Попов също като днешното търсеше ангажименти встрани от театъра – в киното, телевизията, в естрадата – особено актьорите от Сатирата.

„Но разликата е, че те никога не се отказаха от театралното си поприще – продължава проф. Митков. – А в момента почти никой от най-изтъкнатите актьори с комически талант не е на щат в Сатирата. Което е парадокс. Нищо не може да се направи, времената днес са различни.“

Неминуемо се явява сравнението на комиците от златните години на Сатирата, с прочутия тандем на Васил Попов с Хиндо Касимов в естрадата, и наследниците им днес на сцената на смеха – както в изкуството, така и в честните си прояви. В публиката ли да търсим вината за цинизма и вулгарния език на съвременните комедийни актьори? Защото поколението на Касимов и Попов имаше други естетически критерии, тяхното присъствие и хумор не бяха свързвани с нисък вкус.

Хиндо Касимов и Васил Попов бяха знаменит хумористичен дует.

Хиндо Касимов и Васил Попов бяха знаменит хумористичен дует.

„За съжаление с Хиндо не съм имал нито творчески, нито човешки досег – казва Митков. – Гледал съм двамата с Васил Попов в хумористичните им репризии и мога да споделя удоволствието си от това чистосърдечно актьорско партниране. Ако ги сравня с днешния подобен тип участия, техните се различават главно в качеството и темите. В новите комически сценарии се разчита силно на сексуалния подтекст, прекалено много според мен се търси хумор в травестизма… – неща, каквито нямаше при поколението на Хиндо и Васил Попов. Тогава като че ли имаше по-сериозно, социално и дори политическо понякога съдържание.“

Днес актьорите са не по-малко талантливи от поколението, което ден след ден си отива – мнозина от тях доста преди физическата си смърт. Хора като Васил Попов и Мария Русалиева запазиха своя дух до края. Да ги изпратим с аплодисменти!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах