Политическа криза и суша прогонват маите от столицата им

Промени в климата, политическа нестабилност и демографски бум са довели до изоставянето на Маяпан, столица на маите от следкласическия период, сочи ново изследване, публикувано в специализираното издание „Nature Communications“.

Засушаване в региона, обществена нестабилност, кървав конфликт и социо-политическа криза са допринесли за обезлюдяването на един от най-големите градове на маите преди 570 години, твърди проучване на антрополога доктор Дъглас Кенет от Уинверситета в Калифорния и неговия екип.

Маяпан е бил политически и културен център на майската цивилизация от следкласическия период, населявала полуостров Юкатан, Централна Америка, между 1110 и 1450 година. Останките на някогашния славен град, в който са живели между 15 и 17 хил. души, се намират на около 40 километра от съвременната столица на Юкатан Мерида. Разкопките в региона се провеждат периодично от 1939 г. насам – досега са разкрити близо 4 хил. постройки, повечето от тях жилищни, но също така и церемониален комплекс с храмове, високи зали с колони, платформи по подобие на сцена и др.

Маяпан е много добър пример за близкото взаимодействие между климата и демографските показатели, отбелязва доктор Кенет в доклада си – в годините с обилни дъждове се отчита стабилен ръст на населението, но в сушата, засечена между 1400 и 1450 г., избухват социални конфликти и смъртността нараства. Това е било установено с радиовъглеродно датиране и изследвания на костите след ексхумация на маи, починали в разглеждания период. Същевременно екипът издирва и исторически документи, данни за войни и други конфликти в Юкатан:

„Смятаме, че продължителната суша е изострила вражеските настроения и в крайна сметка е довела до изоставянето на града. Политическите и икономически структури на маите процъфтяват в съответните си региони до европейската колонизация на Америка в началото на XVI век.“

Непрекъснатите кризи в Маяпан са прогонили маите в по-малки и по-проспериращи градове в околността, гласят заключенията на антрополозите. Тъкмо тази приспособимост е изградила у маите устойчивост и е осигурила съществуването им в следващите поне 150 години.

„Реакцията на хората към сушата в полуостров Юкатан от XV в. е комплексна, но важна за опитите ни да оценим потенциалните успехи и провали на съвременните държавни институции, създадени да крепят вътрешния мир и ред в лицето на климатичната криза“, отбелязват още учените.