Политически коректна приказка: Джак и бобеното стъбло

Във времето на политическата коректност книгите за деца, а и за възрастни отдавна не са това, което бяха. Немалко книги живеят „нов живот“, след като активисти от различни организации апелираха срещу некоректните формуловки за раса, пол, сексуалност и физически белези. Освен силно раздразнение сред някои членове на обществото, крайностите в опитите за коректност родиха не само вицове, а и „Политически коректни приказки за лека нощ“ от Джеймс Гарнър (изд. „Фама“).

Гарнър преразказва 14 всеизвестни истории, съобразени със съвременните изисквания за политически коректен език. В неговия прочит „Снежанка“, „Червената шапчица“, „Златокоска“, „Жабокът принц“, „Новите дрехи на царя“… започват по обичайния начин, но финалът няма нищо общо с оригинала. И въпреки обещанието за „лека нощ“, по-скоро ще ви разбудят.

„Политически коректни приказки за лека нощ” на американския сатирик Джеймс Фин Гарнър излиза­ през 1994 г. и остава повече от 60 седмици в списъка с бестселърите на „Ню Йорк Таймс”, като 8 седмици е № 1. Книгата е многократно преиздавана, тиражът ѝ в САЩ е в милиони бройки. Адаптирана е многократно за сцената и радиоефира. Преведена е на 25 езика, на български език – от Павел Боянов.

„Красиво е. Само с няколко, но много елегантни думи разрушава десетина вида глупост. По-добро е, отколкото мога да ви опиша“, пише за книгата критикът на „Таймс“.

Представяме ви една от приказките в изданието.

Джак и бобеното стъбло

Имало едно време момче на име Джак, което живеело заедно с майка си в едно малко селско стопанство. Майка и син били изключени от нормалните кръгове на икономическа активност. Жестоката реалност им била стъпила на вратовете и един ден майката на Джак му казала да иде в града и да продаде семейната крава максимално изгодно.

Голяма работа, че били откраднали от нея хиляди галони мляко! Голяма работа, че техният домашен животински другар от семейство Кухороги бил прекарал с тях многорадостни часове! Забравете също така изпражненията, които те били присвоили за наторяване на градината си! Сега кравата се превърнала за тях в поредната движима вещ. Джак, който не осъзнавал, че нечовешките животни имат не по-малко права – а може би дори и повече – от човешките животни, изпълнил майчината заръка.

На път към града Джак срещнал стар вълшебник вегетарианец, който го предупредил за опасностите от приема на говеждо и млечни продукти.

– О, аз няма да ям тази крава – отговорил Джак, – само ще я заведа на пазара, та да я продам.

– По този начин ще увековечиш културния мит за говеждото, пренебрегвайки отрицателното влияние на скотовъдната индустрия върху нашата екология, както и здравните и социални проблеми, произтичащи от консумацията на месо. Но ти изглеждаш твърде простовато, за да си в състояние да направиш тези връзки, момчето ми. Ще ти кажа как ще постъпя аз: предлагам ти да размениш тази крава за тези три магически бобени зърна, съдържащи белтъчини колкото цялата ти крава, но без мазнините и натрия.

Джак на драго сърце направил трампата и занесъл бобчетата вкъщи на майка си. Когато ѝ казал за сделката, тя изключително се разстроила. Допреди смятала, че синът ѝ просто мисли концептуално, а не линейно, ала сега се уверила, че в умствено отношение той чисто и просто е нетрадиционно невисоко надарен. Грабнала трите магически зърна и с отвращение ги изхвърлила през прозореца. По-късно през същия ден за пръв път посетила сбирка за взаимопомощ на Майките на деца-приказни герои.

На сутринта Джак подал глава през прозореца, за да провери дали слънцето пак не е изгряло от изток (започвал да различава в това някакъв модел). Ала навън бобчетата за една нощ били пуснали огромно стъбло, което се губело в облаците. Тъй като вече не трябвало да дои крава, Джак се изкачил по бобеното стъбло в небето.

На върха, над облаците, намерил огромен замък. Той бил не просто голям, ами и построен в уголемен мащаб, сякаш бил дом на лице, което по една случайност било великан. Джак влязъл в замъка и чул отнякъде да се носи прекрасна музика. Той тръгнал по посока на звука, докато не открил източника му: златна арфа, която свирела, без никой да я докосва. До тази самоактуализираща се арфа една кокошка седяла върху купчина златни яйца.

Виждате ли, перспективата за лесно забогатяване и безсмислени развлечения апелирали към буржоазната сетивност на Джак, затова той грабнал арфата и кокошката и хукнал към централната врата. Тогава се разнесли оглушителни стъпки и нечий глас прогърмял:

– Трам-та-та, трам-та-там,
кръв на човек надушвам пак*.

Бих желал да опозная културата му и житейските му възгледи
и в замяна открито и щедро да му споделя своя мироглед!

Уви, Джак бил прекомерно обзет от алчност, щото да приеме предложението на великана за културен обмен.

„Това е само номер – помислил си той. – Пък и за какво ли са му на един великан такива фини, деликатни неща? Вероятно ги е задигнал отнякъде, тъй че имам пълното право да ги взема.“

Ловките му оправдания – удивителни за лице с дефицит на умствени ресурси – разкривали ужасно неуважение към личните права на великана. Джак явно бил абсолютен размерист, който си въобразявал, че всички великани са тромави, с увредени мозъчни функции и податливи на груба експлоатация.

Когато зърнал Джак с арфата и кокошката, великанът го попитал:

– Защо вземаш онова, което ми принадлежи?

Джак разбрал, че не може да надбяга великана, затова се налагало да мисли бързо.

– Не го вземам, приятелю – избърборил. – Просто поставям тези две вещи под мой надзор, за да могат те да бъдат подходящо менажирани и така да се разкрие пълният им потенциал. Прощавай за откровеността, но вие, великаните, сте твърде прости и не знаете как да управлявате правилно ресурсите си. Аз вземам присърце интересите ти. По-късно ще ми благодариш.

Джак затаил дъх, за да види дали с този блъф е успял да спаси кожата. Великанът тежко въздъхнал и отговорил:

– Да, прав си. Ние, великаните, неразумно потребяваме ресурсите си. Ето, например даже не можем да намерим ново бобено стъбло, без невероятно да се развълнуваме и да го дръпнем с такава сила, че да не изтръгнем от земята клетото растение!

Сърцето на Джак се свило. Той се обърнал и погледнал през централната порта на замъка. Нямало съмнение: великанът бил унищожил стъблото му. Джак се уплашил и викнал:

– Сега съм хванат в капан тук, сред облаците, с теб завинаги!

– Не се безпокой, малки приятелю. Ние тук, горе, сме строги вегетарианци, а боб за ядене има колкото щеш.

Освен това няма да бъдеш сам. Тринайсет други човекомъже с твоя размер вече се изкачиха по бобени стъбла, за да ни дойдат на гости, и останаха.

Нямало как, Джак се примирил със съдбата си като член на облачната комуна на великана. Не тъгувал особено за майка си и за тяхното селско стопанство, понеже високо в небето имало по-малко работа и предостатъчно храна. А и постепенно се научил никога да не съди хората по размера им – освен ако не били по-ниски от него.

* Превод – Богдана Зидарова. – Б. пр.