Културен туризъм в политиката

Рядък интерес на хора от властта към събитие в културата бе регистриран в Русе. Вицепрезидент, премиер и министър се оказаха сред публиката на симфоничен концерт. Вниманието им привлякоха цигуларят Светлин Русев и музикантите от Софийска филхармония на откриването на Международния фестивал Мартенски музикални дни в петък вечерта. Да се радваме ли обаче, да вярваме ли, че в управлението на държавата най-сетне са попаднали личности, изпитващи искрено вълнение от културата? Или да отдадем този рядък факт на предизборната ситуация?

Добре известно е, че политиците се сещат за културата само по време на избори. Ако някой се обърка и влезе в театрална или концертна зала, очакваме да се измъке в подходящ момент като притъмнее в залата или най-късно в антракта. Защото всички са го видели в началото, нужно ли е да се мъчи до края? А остане ли все пак и особено ако ръкопляска изправен на крака, със сигурност е закъсал с електоралната любов.

Затова чудото в Русе е трудно да се приеме като чиста монета: не се е чуло вицепрезидентката Илияна Йотова да обича класиката (иначе как такова пристрастие да не бъде използвано в партийната пропаганда?), премиерът Огнян Герджиков обаче е известен с почитанието си към симфоничната музика – виждан е нерядко и в зала „България“, но защо е пътувал чак до Русе, след като и Светлин Русев, и Софийската филхармония ще изнесат същия концерт, със същия диригент (Лио Куокман) и в София, тази неделя? И програмата е същата: Концерт за цигулка №1 от Сергей Прокофиев, Дивертименто от Константин Илиев и Симфония № 2 от Скрябин.

За присъствието на Рашко Младенов има по-логично обяснение, макар че ако беше заради пристрастието му към симфоничната музика, щеше да гледа концерта в София. Младенов в момента ръководи служебно културата, затова ходенето му до Русе явно е по служба. Иначе знаем, че обича искрено класиката – той е най-добрият пианист в българския театър и благодарение на него на драматичната сцена слушаме професионални музикални изпълнения.

След промените сме виждали държавни мъже на концерти и спектакли само докато са в управлението. Слязат ли от власт, едва неколцина продължават да се появяват на събития в културата. Ходят обикновено, когато са отпускали пари: Бойко Борисов например отиде на изложба в Париж, не на изобразително изкуство, а на „Епопея на тракийските царе“ в Лувъра; председателят на ГЕРБ бе и на откриването на Музея за история на София, когато бе „покръстен“ с фекална вода в Плиска от Божидар Димитров, на откриването на „Квадрат 500“ (когато се поинтересува дали картините по стените са оригинали), веднъж Борисов бе и на концерт в зала „България“ – заедно с Румяна Бъчварова слушаха изпълнение на Мила Георгиева… Румен Радев пък избра неподходящ момент да отиде на опера – в същия ден станаха бунтовете в мигрантския лагер в Харманли, но пък президентът се похвали колко много обича операта… Затова и сега трябва да повярваме как и в президетството, и в Министерския съвет (които се кълнат, че нямат нищо общо с БСП) толкова обичат класическата музика, че за нея бият път до Русе (ама по избори).

За жалост, прави са донякъде – единствено личните пристастия на хората от властта са били решаващи за културата след промените у нас. Всичко останало – ремонти, реформи, предприемани в сценичните изкуства, са били с мисълта за свиване: дали на пари, дали на бюджета им…

Затова усилията ви на Мартенските музикални дни са напразни, г-да управляващи. Нищо повече от политически туризъм.