Полицаите и Господарите като две капки вода

Когато е в журито на „Като две капки вода“, продуцентът Магърдич-Маги Халваджиян не изпуска повод да подчертае, че не музиката в имитациите го интересува, а актьорските преобразявания в шоуто. При него лявата ръка явно не знае какво прави дясната. Защото в сериала „Полицаите от края на града“ той допуска яка подигравка с актьорите. Очевидно е, че е организирал участието на всички актьори от неговата империя в епизодите на сериала. По този начин обикновеният зрител губи представа къде свършва „Като две капки вода“, дали следващата реклама с Геро не е от сериала, който сигурно вече включва „Господари от ефира“ с Ненчо и Малинко, или те са част от „Като две капки вода“, защото са маскирани? Или пък всички тези сцени са от „Полицаите…“?

Това най-малкото не е професионално. Резултатът е загуба на индивидуалност при актьорите, които вече изглеждат стандартизирани пионки, местени от продуцента върху дъската на неговите егоцентрични кроежи. Най-пагубно това се отразява в сериала. „Полицаите…“ е истинско стълпотворение на актьори, които се блъскат едни в други и си пречат, особено в усилията да накарат зрителя да ги запомни. Недай боже да се идентифицира с някого от тях, защото го харесва и иска да го следи във всеки епизод от поредицата. Това е невъзможно. Скритата пружина за това антиестетическо качество е нуждата на продуцента Маги да държи юздите на „своите“ актьори – да усещат, че имат батюшка, който се грижи за тях, да не би да избягат в друга телевизия, в друго предаване, в друг град, в друга държава. Така се стига и до тъпото положение едни и същи актьори да кацат на екрана във филм, в шоу, в „Господари на ефира“, а и в рекламите, например за „Хепи“.

При тази актьорска гмеж в сериала „Полицаите…“, очевидно моделиран от тийнейджърските спомени на продуцента Маги за френската серия филми с Луи дьо Фюнес „Полицаят от Сен Тропе“ и нейните деривати „Полицаят в Ню Йорк“, „Полицаят се жени“, „Полицаят и полицайката“ и пр., може да се стигне и до загуба на полезност за някой актьор. Например в досегашните серии сред полицаите, блъскащи се в „секретната квартира“, се мярка Алексей Кожухаров, оставен без реплики и действие. Предполагаме, че продуцентът Маги го държи в резерва за проектиран сериал през 2019-а и сега му дърпа връвчицата. Няма коефициент на полезното действие и за Зуека, но той поне прескача в основната схема на „Като две капки вода“.

Друго следствие от стратегията на връвчиците е отсъствието на чисто актьорска аура в кадрите. Поради навалицата и хаоса от мятане насам-натам камерата не се задържа върху актуалния изпълнител в текущия кадър и всичко се представя като масовка. Точно на обратния принцип залагат в „Откраднат живот“ – за мен  най-успешният сериал на тв екрана след „На всеки километър“. Там се набляга на близкия план, заснет в театрален стил (особено в кадрите на режисьора Павел Веснаков), така че актьорът се разгръща върху портрета на своя персонаж, изигран със средствата на своята индивидуалност. А задният план само допълва ефекта на актьорското присъствие. По същия начин е сниман „Полицаят от Сен Тропе“, където цялото внимание е насочено към Луи дьо Фюнес и Мишел Галабрю без никакви други „връвчици“.

Е, хубаво де, ние нямаме Луи дьо Фюнес. Нито Бурвил, нито Фернандел, нито Тото. Този стил на мимическа игра се среща при Христо Гърбов, Кръстю Лафазанов, Краси Радков. Но те са във вражеските продуцентски територии. Гледайте лицето на Виктор Калев в „Полицаите…“, той е от същата порода комици. Не напразно в „Полицаите…“ основна фигура е Геро. Той е изпълнен със страхотна енергия и има дарбата да усеща нишите в сценария и режисурата, за да ги завладее. И Геро доминира в сериала. Но той не е мимически актьор, по-скоро е плод на уроците на НАТФИЗ за комедийните актьори. Геро е дар небесен за „Полицаите…“, защото компенсира с мощното си присъствие липсата на интрига в сценария, където почти всичко е виртуално – някой нещо казал и хоп, другите някак си реагират; някой нещо сънувал и хоп, другите реагират; някой нещо се объркал и хоп, другите реагират. Сцените се повтарят до втръсване, докато пред камерата се изредят всичките актьори, но в края на краищата нищо не се случва. Тогава идва Геро и задвижва действието, та зрителят да има усещането, че нещо се върши.

Продуцентът Маги, който и хабер си няма от актьорския потенциал в България, сега открива Геро, впечатлен е от неговата енергия и за награда ще го сложи в журито на „Като две капки вода“ в идващия понеделник. Което той си знае, туй си бае. Разбира се, в идеалния случай филмите на „Полицаите…“ би трябвало да включват акции и приключения в професионалното пространство на героите, осветени в комичен план. Но тогава нали ще се обидят МВР, службите за сигурност, премиерът, президентът и неговата съпруга, авторите на полицейски филми и прочие. Ужасна работа! Тогава карай да върви!