Найден Тодоров и Камий Тома

Полковникът не го страхува граматиката

Отбелязваме Международния ден на грамотността – 8 септември

Тези грешки се срещат вече толкова често в социалните мрежи, че дори най-запалените „граматични нацисти“ се отказаха да ги забелязват.  - Полковникът не го страхува граматиката

Тези грешки се срещат вече толкова често в социалните мрежи, че дори най-запалените „граматични нацисти“ се отказаха да ги забелязват.

В една хумористична притча за Настрадин ходжа става дума за грамотността. Плавали веднъж насред буря ходжата и виден учен. Ученият попитал Настрадин: „Грамотен ли си?“. „Не съм“, отвърнал той. „Загубил си половината си живот“, била присъдата. „А ти можеш ли да плуваш?“, попитал кротичко ходжата. „Не мога“, казал ученият, докато лодката се мятала насред вълните. „Е, загубил си целия си живот“, заключил Настрадин ходжа.

Тази притча описва състоянието на нещата днес. Прагматизмът, наложен от ежедневието, окончателно победи стремежа към чистота в думите, постройката на фразите, отношението към кода на езика – този, който ни прави общност. И дори да ви се струва, че причините за крайното разцепление на българската нация са само идеологически, при внимателно взиране ще забележите, че разделителната линия минава през езика.

Стана срамно да си грамотен. Стана невъзпитано да изискваш спазване на езиковите норми. Печелиш славата на „злобен“ и „граматичен нацист“, ако настояваш, че езикът и неговите правила са важни. „Нали се разбира“, отговарят неграмотните, като дори не знаят, че събуждат древен философски спор за отношението между форма и съдържание и тяхната неразривна връзка. Затова и заглавието на този текст е против всички норми на езика – „защо не, нали се разбира?“.

Наскоро спор, свързан с грамотността, се разгоря не сред „народните маси“, а сред хората, призвани да пазят езика – преводачи, издатели, редактори, професионални читатели. Най-впечатляващо сред всички разменени думи не беше уточняването на правилността на фразата „Полковникът няма кой да му пише“, а една реплика, изпусната от преводачката на книгата на Маркес Емилия Юлзари. Официално и публично тя каза:

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Нямало такава фраза на български? Е, вече има“.

Това, изречено от сериозен и опитен преводач, от човек, чиято задача е да прокарва мостове между езиците, отваря вратата за пълно пренебрежение към езиковите норми, на които се основава грамотността. Това позволява строгата структура на езика, която се изучава не само в училище, но и на ниво магистър в университетите, да бъде превзета от своеволни форми, изкуствено вмъкнати, наложени не от естественото развитие на езика, а поради прищявка.

Кратичко казано – кодът за взаимно разбиране вече не работи. Затова е срамно да си грамотен и стриктен по отношение на правилата. Ако държиш на тях, „угнетяваш“ недоучилите, невнимателните, небрежните. Ако си грамотен, „се мислиш за нещо повече“ от неграмотния. А става дума за нещо елементарно – ако езикът ни не е общ и точен, ще спрем да се разбираме. Настава Вавилонско стълпотворение. Вече го виждаме, факт е, кулата е разрушена. Не се разбираме, макар все още да не сме се сетили, че и езикът, който използваме, има роля за това. И не говоря за запетайки и правопис (макар че те са фундаментът), говоря за цялостно отношение към чистотата на строителния материал на човешкото общуване.

Грамотността е въпрос на национална сигурност. Нищо не съхранява една нация по-добре от езика. Когато той е ронлив, несигурен, нетраен и разпилян, това стават характеристики на хората, които са негови носители. С две думи – ти си такъв, какъвто е езикът, с който си служиш. Да си неграмотен не е просто въпрос на липсващо образование (високообразовани хора демонстрират липса на езикови умения). Това е невъзпитание, грубост и неуважение към отсрещния.

Наблюденията ми върху общуването в социалните мрежи показват една характерна тенденция – не абсолютна, но достатъчно видима. Хората, които не са особено стриктни с граматиката и лексиката, са по-склонни да вярват на фалшиви новини и конспиративни теории. Липсата на уважение към езиковите правила очевидно е пряко свързана с липса на уважение към истината. Когато си невнимателен към езика, си склонен да си невнимателен и към идеите, изразени чрез него.

Затова в Международния ден на грамотността трябва да осъзнаем – грамотност означава не просто да владеем езиковия код, но и да се отнасяме грамотно към медиите, към политиката, към обществото. Към бъдещето си.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах