Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Полуразговор за театъра

 - Полуразговор за театъра

Отишъл Театърът при хората и ги попитал:

– Какво сте вие?
– Хора! – категорично отговорили всички, изненадани от глупавия въпрос.
Театърът, обаче, не се изненадал и смирено се върнал там, откъдето дошъл – в душата.
Минало „едно време“ (както в приказките) и дошло „новото време“ (както винаги), а хората – уж всички разумни и сърцати (както в анатомията), охладнели и се отчуждили едни от други и най-вече от себе си.

Новото време – горещо и забързано.
Новите хора – студени и инертни.

Тогава, в приказката на Андерсен – „Кралят е гол!“
Сега – хората са голи, макар и с дрехи и то модерни.
Малко объркани, бездомни, изгубили чувство за значимост, сигурни в това, което са – подредени в подредените си домове, животи, сигурни, че са „хора“ , малко забравили значението на думите.

Дошъл пак Театърът. Попитал:
– Какво сте?
– Хора!
Но Театърът е безсмъртен, той знаел много добре значението на думите, знаел за хората. Всъщност, Театърът ги разбирал идеално, защото Той бил една кутия-дом за тях.
Хората се различават от другите по това, че определят житейската си линия отвъд елементарната математика. За тях не са сантиметри или години, за тях са едни такива неща като чувствата, например.

– Разказвачо, аз тогава какво съм?
– Ти ли? Може и да си човек, приличаш.
– Но… щом казваш това, ти тогава театър ли си?
– Мога да бъда.
– А защо другите не станат и те истински хора?
– Защото мили мой, тези хора са свикнали да получават всичко дори не „наготово“ , а полуготово. Храната им е полуготова, мислите им са полуизмислени. Затова те са полухора.

Гледат и не виждат. Самият Театър отиде при тях!
Може и да станат хора тогава, когато те отидат при Театъра.
Да отидеш в салона не значи да отидеш в Театъра. Той не допуска всекиго. Първо трябва да отидеш при Него и да го попиташ какво си. Той, ако ти отговори, значи те е допуснал вътре в себе си и значи ти си себе си.

– Аз сега да отида ли при Театъра?
– Отиди, за да разбереш значението на думите и малко от човека.
– Сигурно ще мине време – както в приказките – и повече хора ще отидат?

– …А вие какво сте?
– Надявахме се да разберем?
– Влезте тогава.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах