Ползата за частния бизнес и Столична община от един джаз фестивал

Над 1,5 млн. лева е допринесъл „A to JazZ“ в градската икономика на София, изчислява „Алфа Рисърч“ в свое изследване за икономическия принос на събитието. 12-ото издание на фестивала се проведе с вход свободен в четири дни през юли тази година, събирайки на една сцена джазмени от България и света. 

Данните бяха оповестени днес на среща с медии и граждани в „Топлоцентралата“, в присъствието на организатори на събития в София и България, както и на представители на Столичната община. Между тях бяха Петър Димов, организатор на „A to Jazz“, социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“, Петър Ганев от Института за пазарна икономика, Диана Андреева от Обсерваторията по икономика на културата и новият зам.-кмет на София по култура Яна Генова.

За четирите дни между 6 и 9 юли 2023 г. фестивалът е привлякъл общо 2,27 млн. лева в градската икономика. От тази сума се изваждат разходите да провеждането на събитието, изчислени на 719 хил. лева (общинско, държавно и частно финансиране), и се изчислява, че икономическата полза на града от фестивала се равнява на 1,553 млн. лв. От „Алфа рисърч“ все пак отбелязват, че проучването е ограничено единствено до четирите дни на провеждане на фестивала, по-широкообхватно изследване би отчело и дългосрочните ефекти върху икономиката.

За отчитането на икономическия ефект се изчисляват следните показатели: разходи за транспорт, разходи за нощувки и средните индивидуално похарчени суми на посетителите.

Тази година „A to Jazz“ е привлякъл общо 60 хил. посетители, като мнозинството от тях може да се разглежда като изискваща публика. Проведени са 2003 анкети, като 94% от респондентите живеят в София, 71% от тях са с висше образование, 42% извършват неръчен труд, 35% получават доход над средния. Процентът на посетителите, които идват от други населени места в България или са посетители от чужбина, е едва 6%, което бе сред основните притеснения на коментиращите в дискусията. Въпреки достъпните цени на самолетните билети и нощувките в София, причините за ниския процент посетители от чужбина все пак могат да се потърсят и в туристическия бранш. Идеите за създаване на пакетни предложения специално за пътуващите до София за фестивала обикновено идват от хотели и ресторанти в последния момент преди началото на „A to JazZ“, когато организаторите вече нямат време да реагират, сподели Петър Димитров.

Организаторът на „A to Jazz“ посочи, че фестивалите могат да се окажат много важни за икономическото развитие на други региони в страната, но все пак допълни, че за целта трябва постоянство от страна на частния сектор. За да се превърне един фестивал в печеливш за региона, са необходими 4-5 години, отбеляза той.

„Много е важно да обърнем внимание на цяла България, на всички региони, които имат огромна перспектива за развитие“, каза Димитров, давайки за пример потенциален фестивал във Видин с около 6 хил. посетители.

Обсъждането за „A to JazZ“ прерасна в цялостна дискусия за трудностите при провеждането на културни събития в България. Организаторите на срещата се оплакаха от неразбиране от страна на властта и от сложни административни процедури при кандидатстване за държавно или общинско финансиране.

София има какво още да направи за културните оператори, съгласи се Яна Генова и сподели, че в момента се работи по създаването на ускорен процес за кандидатстване за финансиране.

Сред публиката бе и Алекси Калев, организатор на „Midalidare Rock in the Wine Valley“ – фестивала, който през 2024 г. ще докара „Дийп Пърпъл“ „на село“ в Могилово, близо до Чирпан. Тази година ще се проведе четвъртото издание на фестивала, а миналата година трите дни на фестивала са привлекли 40 хил. души. Мястото на провеждането му е близо до Стара Загора и Пловдив, предпочитаните дестинации за нощувки на посетителите. Местата за нощувки в Стара Загора са крайно недостатъчни: 2500. Икономическите ефекти от фестивала си той опитва да обясни на кмета на Стара Загора от години, но „ако ги докажа с числа, ще бъде много по-лесно“.

Колкото до постоянството в провеждането на събитието, Калев отбеляза, че след три проведени издания „Мидалидаре“ все още не може да отчете печалби и надеждата е, че тазгодишното четвърто издание ще успее поне да изравни вложените средства.