Помощ, взимат ни идентичността! Дали?

Еврото влезе в много европейски държави в последните години на ХХ и първите години на XXI век. На 8 юли се очаква България също да бъде окончателно приета в Еврозоната и да стане неотделима част и от финансовото единство на съвременна Европа.

Нашето влизане в групата на държавите с евровалута е сравнително късно, 25 години след началото. Сред първите, които го въведоха, са държави с историческа и културна идентичност, която определя цивилизационния облик на Европа – като Гърция, Италия, Франция… 25 години по-късно нито една от тях не страда от загуба на идентичността, въпреки че отдавна не използва класическата си, при някои древна валута.

Гръцката драхма например е на повече от 3000 години. Върху древни плочи, датирани от 1100 г. пр. н. е., е открит надписът „drassomai“ (да държиш в ръка) – етимологичният предшественик на думата „драхма“. Сред древните градове, използвали драхма, са Александрия, Коринт, Ефес, Кос, Наксос, Спарта, Сиракуза, Троя и Атина, наред с много други. През V в. пр. н. е. Атинската монета, известна като „тетрадрахма“, е била широко известна и използвана. Това е много преди Александър Македонски да започне да завладява света, включително чрез разпространяване на елинската „валута“. Именно тогава се появява арабският „дирхам“ и арменският „дирам“ – производни на драхмата. След като изчезва по време на османското владичество, драхмата се появява в Гърция отново през 1832 г., малко след възстановяването на държавността на територията на предишната Елада.

Макар исторически да е по-млада, италианската лира се смята за най-старата парична единица в Европа заради непрекъснатото си съществуване до приемането на еврото. Лирата се появява по време на реформата на император Карл Велики през 780 – 790 г. и е една от основните валути в Европа, свързана етимологично и исторически и с британската лира. Думата „лира“ идва от латинската дума „libra“, означаваща везни, тежест. Точно оттам идва и името на британската лира, наричана още паунд (от лат. pondus – тежест).

Френският франк се появява като наследник на установената от Карл Велики парична единица „ливра“, също пряко свързана с лирата в Италия и паунда във Великобритания. По време на Стогодишната война крал Жан II е освободен от плен след разгрома от Англия в битката при Поатие (1356 г.), в която Франция претърпява една от най-големите военни катастрофи през Средновековието. В контекста на финансова и политическа криза, и за да плати откупа си, Жан II създава нова златна монета през 1360 г. – френският франк, известен още като franc à cheval, т.е. „свободен на кон“. Златен франк се сече и от наследника на Жан II – Шарл V. Произведените при него монети са с високо качество и франкът остава нарицателно за стабилна валута. След кратко прекъсване, когато луидорът замества франка по времето на крал Луи XIII, Френската революция изгражда нова парична система, основана на франка. Наполеон продължава традицията и сече франкове със собствения си образ. Към 1812 г. империята му обхваща почти цяла континентална Европа, до Русия и Османската империя. С това и франкът се разпространява навсякъде, превръщайки се във водеща европейска валута. Въпреки края на империята през 1815 г., нейните златни и сребърни монети остават в обращение в цял свят. През немалка част от XIX в. франкът е световна резервна валута – статус, на който се радва щатският долар днес.

Испанската песета се появява късно, но оставя сериозна следа. Родена е с указ на временното испанско правителство на 18 октомври 1868 г., макар че терминът се използва още от XVIII век. Песетата се разпространява много сериозно като водеща валута в Новия свят, затова знакът, с който е била обозначавана, и съвременният знак на американския долар са едни и същи.

Германската марка става официална валута след обединението на Германия през 1871 г. След Втората световна война, въпреки поражението, германската марка става една от най-стабилните и влиятелни валути в света. По тази причина българският лев бе прикрепен към нея при въвеждане на Валутния борд през 1997 г. Марката изчезва през 2002 г., когато Германия приема еврото.

Нито една от държавите, чиито парични единици имат и историческа, освен финансова стойност, не се е сблъскала със „загуба на идентичност“ при приемането на общата европейска валута. Дори напротив – културното им влияние е нараснало, защото е било много по-лесно и евтино да бъдат посещавани от туристи, да обменят на равна нога с останалите европейски държави както материални, така и културни ценности.

Българският лев е въведен в обращение през 1880 г. Той несъмнено има историческо значение за България и то няма да изчезне, просто ще се превърне в исторически факт, в добре пазен спомен – също като знамената на национално-освободителните движения, които са били заместени от новия български трибагреник след установяване на държавността.