Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Помпей между изригването на Везувий и „Пинк Флойд“

Преди 1941 г., на 24 август сутринта, никой не подозирал, че природата ще унищожи завинаги града, в който богатите римляни почивали през лятото

Карл Брюлов, „Последният ден на Помпей“, 1833 г. Репродукция: Уикипедия - Помпей между изригването на Везувий и „Пинк Флойд“

Карл Брюлов, „Последният ден на Помпей“, 1833 г. Репродукция: Уикипедия

Хълмът, който очертава силуета на Неапол само на няколко километра от града, не е особено висок, само някакви си 1281 м. Изглежда като безобидна малка планина, но тази заблуда трае само докато туристът научи името ѝ – Везувий. Това е единственият действащ вулкан в Европа и един от най-опасните, познати на човечеството. Най-страховитата му намеса в историята се е случила на днешния ден, 24 август, през 79 г. след Христа. Избухването на Везувий прекратява завинаги живота на три антични града – Помпей, Херкулан и Стабия.

През първия век от новата ера хората не подозирали, че живеят в полите на опасна планина. Вулканът бил неактивен от Бронзовата ера и се смятал за отдавна затихнал. В горите на Везувий през 74 г. пр. Хр. се криели Спартак и неговите гладиатори в самото начало на прословутото въстание. Именно с това местните свързвали своята планина.

Най-големият от античните градове в подножието на Везувий бил Помпей, основан през VI век пр. Хр. Римският диктатор Сула го превръща в колония на Рим. Когато вулканът се събужда, в града живеят около 20 хиляди души – значително население за онези времена, а Помпей е смятан за най-важната точка по търговския път между Рим и Южна Италия. Бил нещо като курорт, вилно селище за богатите. Най-знатните граждани на Рим притежавали там имения.

Близо до него било селището Херкулан, основано по същото време, според легендата – от самия Херкулес, който извършил един от подвизите си наблизо. Дълго Херкулан бил важно пристанище в района, но през 62 г. силно пострадал от мощно земетресение и по време на избухването на Везувий там живеели едва 4 хил. души.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Стабия била курорт за по-бедните аристократи, там почти нямало местни жители.

Земетресението, разрушило Херкулан, съсипало целия район 17 години преди голямата катастрофа, но паметта на местните се оказала къса. Хората възстановили разрушеното, особено в Помпей, който станал още по-пищен. В него били построени храм на Юпитер, форум и амфитеатър, в който се вмествало без затруднения цялото население на Помпей.

На 24 август 79 година в амфитеатъра трябвало да има гладиаторски боеве. В ранния следобед много хора вече се стичали към съоръжението, за да заемат по-хубави места. Изригването започнало във втората половина на деня. Внезапно кротката планина изхвърлила в небето огромен облак нагорещена пепел. Топлинната енергия, която вулканът отделил, надминавала няколко пъти енергията на атомната бомба над Хирошима, смятат днес учените. Облакът от камъни, пепел и дим се издигнал на 33 километра в небето. Западната част на вулкана се взривила и се срутила, отваряйки още по-голям кратер.

Жителите на Помпей в първия момент не успели да осъзнаят целия ужас на случващото се. Макар че трудно дишали и още по-трудно се придвижвали в покрития с пепел град, те мислели, че с това всичко е приключило и ще започнат възстановяването на домовете си. Някои от тях обаче в паника напуснали града, разнасяйки вестта за случилото се.

В това време на брега на Неаполитанския залив се намирал римският флот, командван от Плиний Стари. Като забелязал случващото се, той се придвижил бързо до Стабия, за да наблюдава отблизо стихията, а и за да окаже помощ на пострадалите. Когато пристигнал обаче, започнал отлив и корабите се оказали приклещени в пристанището. Докато успокоявал гражданите и качвал на корабите си тези, които искали да напуснат, Плиний Стари внезапно починал. Смята се, че е от вдишването на серни изпарения.

Почти всичко, което знаем днес за трагедията на Помпей, е от писмата на племенника на Плиний Стари – Плиний Млади. Според него катастрофата не е била внезапна, а продължителна. Не изригването само по себе си, а носещите се вулканични газове, пепел и камъни, нагрети до 800 градуса и разпространяващи се със скорост 700 км/час, станали причина за гибелта на повечето хора, останали в Херкулан. Но тези потоци тръгнали към града 18-20 часа след изригването, оставяйки възможност на мнозинството да се спаси от неизбежната трагична развръзка. Така вместо 20 хиляди, колкото били жителите на Помпей, загинали около 2 хиляди души.

Плиний Млади разказва за събития, на които е бил очевидец в Мизенум – селце, оцеляло след бедствието.

„Обхванатата от паника тълпа се носеше след нас и ни притискаше в плътна маса. Замряхме насред много опасна и ужасяваща сцена. Колесниците, които се осмелихме да изкараме, така силно се тресяха напред-назад, макар и да стояха на земята, че не можехме да ги удържим, дори когато подложихме под колелата големи камъни. Морето сякаш се отдръпна, оттегляше се от бреговете с конвулсивните движения на земята, сушата определено се разшири и някои морски животни останаха на пясъка. Накрая ужасната тъмнина започна бавно да се разсейва като облак дим, появи се отново дневната светлина и дори се показа слънцето, макар и блясъкът му да беше помътнял като пред предстоящо затъмнение. Всеки предмет, който виждахме с отслабналите си очи, изглеждаше променен, покрит с гъст слой пепел като сняг.”

След първата вълна дошла втора и тя била фатална. Помпей и Стабия се оказали под слой пепел и пемза с дебелина 8 метра. В Херкулан слоят пепел, камъни и прах достигнал около 20 метра.

Най-много жертви имало сред робите, които стопаните оставили да пазят имуществото им. Загинали възрастни и болни хора, които не можели да напуснат града заради състоянието си. Имало и местни, които решили, че могат да се скрият от бедствието в собствените си домове. Но и мнозина от ония, които тръгнали панически да бягат, загинали, защото останали твърде близо до града. Те били довършени от газовете, които Везувий отделил при изригването си.

Огромните маси пепел консервирали града и жертвите, запечатали ги завинаги така, както били в мига на своята гибел.

Оцелелите не се опитали да разкопаят мястото на трагедията. Били твърде уплашени, за да се върнат. За загиналите градове си спомнили едва през XVIII век, когато ново изригване на Везувий извадило на повърхността древноримски монети. Мястото се превърнало в рай за златотърсачите. Малко по-късно се появили и търсачите на исторически реликви и произведения на изкуството.

Пълноценни разкопки на Помпей започнал италианският археолог Джузепе Фиорели, който измислил как да съхрани находките. На 5 февруари 1863 г., когато работниците попаднали на кухина с кости, той заповядал да спре разкопаването и вътре да бъде излят течен гипс. След изстиването му се получило скулптурно изображение на човек, което извлекли от земята. По този начин били извлечени и останките на още стотици жители на затрупания Помпей. Благодарение на изобретателността на Фиорели били намерени останки не само на хора, но и на животни. Най-голяма известност получило кучето, намерено в Дома Орфей в Помпей.

Особено интересна е обаче историята, свързана с откритите тела на куче и десетинагодишно момче в Херкулан. На врата на кучето имало сребърен нашийник с надпис на гръцки, който съобщавал, че името на кучето е Делта и то три пъти е спасявало живота на своя стопанин по име Северин – извлякло го е от водата, когато се е давел в морето, защитило го е от крадци и от нападение на вълк.

През 1914 г. археолозите открили останките на две прегърнати фигури, станали известни като „Две момичета”. Учените ги описали така:

„Една от загиналите лежи на лявата си страна с глава на изток и леко сгънати на запад крака. Лявата ръка е подвита под главата, дясната е под брадичката, сякаш се опитва да отхвърли нещо, което запушва устата и пречи на дишането. Втората лежи на дясната си страна, положила глава върху гърдите на първата”.

Описвали позата ѝ като изключително женствена, с ръка нежно сгъната под гърдите. На пръстите на краката им имало златни пръстени. Преди няколко години останките на „Две момичета” били подложени на изследване с компютърна томография за митохондриална ДНК. Оказало се, че става дума не за момичета, а за двама мъже – един на 18 и един на 20 години. При това ДНК анализът показал, че не са братя.

Археологическите проучвания в Помпей и Херкулан продължават и до днес. Най-новите разкопки позволяват да бъдат показани пред туристите дори украсите на запечатаните под пепел и прах домове в този процъфтяващ някога град, когото природата унищожила за един августовски следобед.

1892 години след трагедията „Пинк Флойд“ изнасят концерт на арената сред руините на амфитеатъра на Помпей. В деня, когато в древността е изригнал вулканът, в наши дни изригва музика – преживяване, което да ни напомни да се радваме на всеки миг от живота, защото природата има силата да ни подсети за себе си красиво и страховито.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах