Понякога хищниците на Уест Енд не хапят

Когато през лятото научих, че Линдзи Лоън ще направи своя дебют на сцената на Уест Енд в Лондон, това ми прозвуча като последния шанс на (тази иначе талантлива актриса) да се завърне в голямата игра (Холивуд)…

В днешно време е трудно да си представиш, че актрисите могат да капризничат или да закъсняват за репетиции и снимки (както през 70-те години например), без това да не се отрази пагубно на кариерата им. Всеизвестно е, че Мерилин Монро е ходела по нервите на много известни режисьори, но по онова време е нямало как да се замени толкова лесно звезда от такъв мащаб, без това да не се отрази на бъдещите продажби на филмите.

Линдзи Лоън обаче се е родила с 30 години закъснение. Режисьорите бързо я сложиха в графата“рискови актриси”, а това за една жена с амбиции в киното е пагубно. Единствено Пол Шрейдър (“Американско жиголо”) от известните американски режисьори се престраши да рискува с нея в еротичния трилър “Каньоните” (2013), в който тя си партнира с порно звездата Джеймс Дийн. Самата Лоън е и копродуцент на филма. Факт, който говори колко е била отчаяна.

Зверовете от лондонската театрална критика пощадиха красавицата Линдзи Лоън.

Често обаче Уест Енд се оказва болезнено разочарование за американските актьори. Това в пълна сила усети Джилиън Андерсън през 2009 година на сцената на театър „Донмар“ в “Куклен Дом”, където представянето й беше изключително посредствено. Но тази година тя успя да се реабилитира пред зрителите на театър „Дъ Йън Вик“ в “Трамвай Желание”, където в ролята на Бланш тя беше превъзходна, а продукцията получи 5 звезди от максималните 5, които дават критиците в Лондон.

Линдзи Лоън обаче изненада всички в спектакъла Speed-the-Plow по Дейвид Мамет. Не с изпълнението си, а с това, че не се провали и успя да си научи текста (имаше много съмнения, че това е над моментните й възможности). И колкото и да е странно, Лоън отново е в голямата игра, защото доказа, че не е загубила качествата си, с които навремето проби във филмите “Капан за родители” и “Шантав петък”.

Но може би най-големият й успех на сцената на театър „Плейхаус“ беше, че тя успя да спечели лондонските критици на своя страна. Неочаквано те се оказаха снизходителни към нея и дори й отправиха комплименти, но пък (необичайно) й спестиха някои критики. Можехада я разкъсат заради таблоидния й начин на живот, но й дадоха шанс, та дори и звезди – 2 от „Гардиън“, 3 от „Индипендънт“ и дори 4 от „Метро“.

Друг е въпросът дали Линдзи ще се възползва от него, за да се завърне и сред звездите в киното.