Попфолк

Помните ли този припев?

„Води ме в някоя квартална кръчма и поръчвай,
пий за мене и се сбий заради мене.
Всичко живо да ни псува,
от целувките ни бясно да ревнува.
Бясно карай на червено,
направи за мене нещо откачено.
Нещо диво, нетипично,
все едно какво, но нека е различно.“

Лесно се помни, да. Влиза като малка мастика сред големи дини. Може и карнобатска да е. И остава завинаги. Или поне до първия червен светофар. Там се изтрезнява. С тежък и безвъзвратно закъснял махмурлук. Може пък и да се размине, все зелени да са светофарите, дините още по-големи, а онзи, с когото се биеш – по-слаб.

А хлапето, което те гледа с блеснали очи, за когото ти си Героят от песните, онзи, дето може всичко и не му пука от нищо, на кой ли светофар ще спре?

А в кого?

Текстът е от профила на Радко Пенев във Фейсбук.