Попмузиката умря, остана само Графа

Поредните Годишни награди за постижения на родната поп сцена раздава БГ радио на 9 май. Ще се „вихри”радост, ще има „уникални” изпълнения, „велики” благодарности, „звезди”… за пред телевизията. Но сещате ли се кои са хитовете на 2013 г.? Да, ето за това „Ъъъъ?” ще паднат куп награди.

В голямото „събитие” ще участват същите онези 20-ина заподозрени, последните оцелели пред микрофона. Както знаем, между тях поравно ще се разпределят и статуетките. А реално песните, които миналата година запя цяла България, са две – „А дано, ама надали” на Графа, Вензи и Михаела Филева и „Под открито небе” на Вензи. Всичко останало, намерило място в номинациите на БГ радио, всъщност е кажи-речи цялата продукция през годината. Събрала се е в едни номинации в 9 категории!

Не очаквайте обаче истината да бъде съобщена от сцената на наградите, макар че самите победители сами не си вярват като получават статуетки. Повече радост ще има при роднините им, тук-там ще има и криви усмивки колко пари от семейния бюджет е източила тази слава. Поне да вървяха с хилядярка в плик като при „Аскеерите”! Наградите без покритие вече и пиар не са, не стават и да се похвалиш с тях. Защо вдигаш толкова шум, кой ще ти повярва, че си звезда, щом нямаш фенове?!

Музикалният бизнес в България се е преформатирал в инкубатор за тв шоута. Произвежда не хитове, а кадри за телевизията. Медиите се състезават коя кого ще ангажира я за жури, а за водещ. В най-добрия случай – на музикално риалити, което ветераните използват за повод да запишат нова песен и да я изпълнят в ефир. Никой не го е еня за дечурлигата, които се борят за кариера на голямата сцена. Тайната е, че няма голяма сцена. Неколцина певци претакат старите си хитове по летните сцени, театри и читалища на страната, веднъж-два пъти годишно Веселин Маринов пълни зала 1 на НДК, а Лили Иванова – „Арена Армеец”. Горе-долу това е българският шоубизнес.

През 2013 г. популярната музика достигна абсурдното ниво нула по популярност. Вече няма област в българската култура, която има по-малко публика от поп музиката. Дори класиката има повече зрители – не са много, но са верни и всяка седмица поне два пъти пълнят столичната зала „България”. Операта и Музикалният театър също могат да се похвалят с навалица пред касите им за билети.

Преди промените естрадата е издържала по-престижната симфонична музика, а днес попизпълнителите „броят зайци” по клубовете. Не защото българите са станали по-образовани, цивилизовани и ценители на стойностната култура. Просто попмузиката е пресъхнала, нищо не се случва на т. нар. попсцена. Тя и попсцената вече е понятие, което нищо не означава. Единствено около Графа има събития. Но той и изпълнителите от неговата компания „Монте мюзик” са изключения от общата музикална трагедия.

С песента „А дано, ама надали” Графа би могъл да обере всички награди на БГ радио. Ето – ако решат да му дадат всички статуетки – това би било справедливо. Защото през 2013 г. той направи чудо с хит, който се въртеше непрекъснато по всички радиа и телевизии и не омръзваше, запяха го всички, фразата „а дано, ама надали” влезе в ежедневния речник на българина. Успехът на Графа можеше да донесе късмет и на останалите изпълнители на сцената. За съжаление, никой не се възползва от него. Никой, никъде, нищо. Положението е като в текста на песента „А дано, ама надали”.