Портрет на Ван Гог служил за запушване на дупка в кокошарник

Портрет от Винсент ван Гог, рисуван по време на болничния му престой след отрязването на ухото, дълги години е бил използван да запушва дупка в кокошарник. Историята на картината, многократно сменяла собствеността си и накрая национализирана след Октомврийската революция, разказва „АртНет“.

Произведението с преживявания, достойни за филмов сюжет, е „Портрет на доктор Рей“ от 1889 г. Изобразен е доктор Феликс Рей, когото Ван Гог среща за пръв път през декември 1888 г. Художникът постъпва в болницата в Арл, Франция, след отрязването на ухото си. Инцидентът е добре известен – 35-годишният Ван Гог отрязва частица от ухото си след сериозен конфликт с приятеля си Пол Гоген. Двамата споделят т. нар. Жълта къща в Арл едва за 66 дни, но живеят в неразбирателство и самоосакатяването на Ван Гог несъмнено е кулминационната точка във взаимоотношенията им.

Парчето ухо Ван Гог подарява на Габриел Берлатие, прислужница в бордей, който той редовно посещава. На следващата сутрин художникът е открит в безсъзнание и откаран в болницата. Така Ван Гог среща Феликс Рей, по онова време едва 21-годишен стажант. Смята се, че Рей дори е успял да получи обратно от Берлатие парченцето ухо и го е съхранявал в буркан с алкохол на бюрото си. Странният подарък обаче в крайна сметка е бил откраднат по-късно.

Рей диагностицира Ван Гог с епилепсия и го лекува с голямо внимание, което не убягва на пациента. Той дори пише писмо до брат си Тео с молба да изпрати на доктора копие на картината „Урок по анатомия при д-р Николас Тулп“ от Рембранд, пише „АртНет“. В писмата до брат си Ван Гог многократно споменава доктор Рей до средата на 1889 г., през цялата година лекарят поддържа контакт с художника и го посещава в дома му. Тъкмо от него идва предложението Ван Гог да се запише в психиатричната клиника „Сан Реми дьо Прованс“. По време на престоя си там художникът създава може би най-разпознаваемото си произведение „Звездна нощ“ (1889).

„Портретът на доктор Рей“ е нарисуван след изписването на художника от болницата в Арл, в дните между 7 и 17 януари 1889 г. Веднага след това произведението е подарено на лекаря „за спомен“, става ясно от писмо на Ван Гог до Тео.

Доктор Феликс Рей. Снимка: vggallery.com

Нито Рей, нито семейството му обаче оценяват жеста и смятат, че портретът е несполучлив опит чертите на младия лекар да бъдат уловени. Докторът дори отказва предложение да позира на Ван Гог за втори портрет. (Години по-късно бивш колега на доктор Рей определя творбата като „най-реалистичното изображение“ на лекаря.) В резултат майката на Рей намира на творбата по-практично приложение и използва платното, за да запуши дупка в семейния курник. Портретът остава в компанията на кокошките в продължение на повече от десет години, след което вероятно е бил съхраняван в таванско помещение до април 1901 г. Тогава доктор Рей, който остава в история като водещ специалист по туберкулоза и дори получава сребърен медал от френското правителство, го продава на френския художник експресионист Шарл Камоен. Той пък от своя страна бързо го предлага на парижки арт дилър за скромната сума от 150 франка.

Следва замайваща и трудно проследима поредица от продажби, картината многократно изчезва и изненадващо се появява през 1908 г. на търг в берлинска галерия. Купува я руският бизнесмен Сергей Щукин за сума, която вече е набъбнала – 4600 франка. Щукин е изявен арт колекционер, по стените на богатия му дом в Москва висят общо 258 картини на Реноар, Сезан, Моне, Матис, Пикасо и много други.

Ценната сбирка е национализирана след Октомврийската революция от 1917 г., а домът на бизнесмена е превърнат в Държавен музей на новото западно изкуство. Самият Щукин успява да предвиди духа на промяната и бяга в Париж, където умира.

По това време портретът на Ван Гог вече е позабравен и не се установява веднага кой му е позирал. Чак през 1924 г. изследователят Якоб Барт де ла Фай разкрива мистерията, когато работи по съставянето на първия каталог на художника.

Днешната стойност на „Портрет на доктор Рей“ не е известна. Картината се съхранява в Музея „Пушкин“ в Москва.