Портрет, открит от вехтошар в Италия, се оказа работа на Пикасо

Картина, открита от вехтошар преди повече от 60 години и крайно нехаресвана от съпругата му, се оказа автентичен портрет от Пабло Пикасо, твърдят италиански експерти. Произведението изобразява Дора Маар, френската фотографка и художничка, муза на Пикасо. В горния ляв край на платното дори има подпис, но подозренията кой е неговият автор се пораждат доста години по-късно, пише „Гардиън“.

Историята започва през 1962 г., когато Луиджи Ло Росо попада на картината в мазе на частен дом в Капри. Решава да прибере платното, навито на руло, в дома си, поставя го в евтина рамка и окачва на стената на дневната си. Години по-късно синът му Андреа започва да се интересува от авторството на картината, вдъхновен от подарена му енциклопедия на историята на изкуството.

Предвид подозренията му, семейството търси помощ от екип експерти, в който влиза и популярният арт детектив Маурицио Серачини. Следват години на проучвания, докато накрая Чинция Алтиери, графоложка и член на „Arcadia Foundation“, която се занимава с реставрация и оценка на произведения на изкуството, потвърждава, че подписът наистина е на Пикасо.

Портретът днес се оценява на 6 млн. евро. Предполага се, че е създаден в периода между 1930-1936 г., когато художникът редовно посещава италианския остров Капри. В допълнение композицията силно напомня на „Buste de femme (Dora Maar)“ от 1938 г.

Ло Росо така и не разбира колко ценна се оказва находката му и почива преди авторството на картината да се докаже. Но едва ли и преди това е имал подозрения, казват 60-годишният му син Андреа:

„Баща ми бе от Капри и често събираше ненужни вещи, за да ги продава за дребни суми. Открива картината още преди аз да се родя и не е имал никаква представа кой е Пикасо. Той не беше много начетен човек. Когато разглеждах творчеството на Пикасо в онази енциклопедия, често сравнявах подписа му със снимките. Казвах на баща си, че много си приличат, но той не разбираше.“

В семейната история е имало няколко момента, в които картината е подготвяна за изхвърляне, най-вече по инициатива на съпругата на Ло Росо, която я намирала за ужасяваща. Днес творбата се съхранява в Милано.

Финалната дума за автентичността на картината имат от „Фонация Пикасо“ в Малага, но според Андреа до момента те не проявяват интерес към твърдението му, въпреки неколкократните опити за комуникация. След смъртта си през 1973 г. Пикасо оставя наследство от над 14 хил. произведения и организацията получава стотици писма на ден с молби за удостоверяване на автентичност на картини.