Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Последен шанс за планетата

Светът трябва да направи бързи, широкообхватни и безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото, за да избегне климатична катастрофа

Екстремни суши, горски пожари, наводнения и недостиг на храна за стотици милиони хора... Това ни очаква в съвсем близко бъдеще, ако не се вземат спешни и радикални мерки. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Последен шанс за планетата

Екстремни суши, горски пожари, наводнения и недостиг на храна за стотици милиони хора... Това ни очаква в съвсем близко бъдеще, ако не се вземат спешни и радикални мерки. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Правителствата по света трябва да предприемат „бързи, широкообхватни и безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото“, за да избегнат катастрофални нива на глобалното затопляне, се посочва в нов доклад на световния научен орган за изменението на климата, цитиран от Си Ен Ен.

Според анализа на Междуправителствената група по климатични промени към ООН, планетата ще достигне критичния праг от 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива още през 2030 г., което ще увеличи риска от екстремни суши, горски пожари, наводнения и недостиг на храна за стотици милиони хора.

Датата, която мнозина от живите днес ще доживеят, се основава на настоящите нива на емисиите на парникови газове.

Планетата вече е „извървяла“ две трети от пътя си до катастрофата, като глобалните температури са се увеличили с 1 градус по Целзий. Предотвратяването на допълнителен ръст изисква значителни действия в следващите няколко години.

„Това е притеснително, защото знаем, че ще има много повече проблеми, ако надвишим глобалното затопляне с  1,5 градуса – включително повече горещи лета, покачване на морското равнище, а в много части на света по-тежки суши и екстремни валежи“, посочва Андрю Кинг, лектор по климатични науки в Мелбърнския университет.

Планетата вече е „извървяла“ две трети от пътя си до катастрофата. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Глобалните емисии на въглероден диоксид ще трябва да намалеят с 45% спрямо нивата от 2010 г. и да достигнат „нетна нула“ около 2050 г., за да се задържи затоплянето до около 1,5 градуса по Целзий.

Но намаляването на емисиите до такава степен, макар и технически възможно, би изисквало широкообхватни промени в енергетиката, промишлеността, строителството, транспорта и градоустройството, се казва в доклада.

„Вратата към задържането на глобалното затопляне под 1,5 градуса се затваря рязко и настоящите ангажименти, поети от подписалите Парижкото споразумение, не допринасят за постигането на тази цел“, добавя Кинг.

Последици от минало бездействие

Докладът ясно очертава, че промяната на климата вече се случва – и това, което предстои, може да бъде дори по-лошо, освен ако не се предприемат спешни международни политически действия.

Сред ключовите послания на затоплянето с 1 градус са по-екстремалните климатични условия, повишаването на морското равнище и намаляването на артическите ледове.

Горските пожари ще зачестяват, ако негативната тенденция се запази. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Дори промяната да се задържи около 1,5 градуса, въздействието ще бъде повсеместно и значително. Температурите по време на летните жеги, като тези из Европа това лято, може да се очаква да се покачат с до 3 градуса.

По-чести и тежки суши, като скорошните в Кейп Таун, ЮАР, както по-чести тежки валежи като ураганите Харви и Флорънс в Съединените щати, също се сочат като очаквани, ако достигнем прага на затопляне.

Кораловите рифове също ще бъдат драстично засегнати, като се изчислява, че между 70 и 90% ще загинат, включително Големият бариерен риф в Австралия.

Страните в южното полукълбо ще са по-тежко положение, се посочва още в доклада, „те се очаква да понесат сериозно въздействие върху икономическия си растеж, ако глобалното затопляне продължи“.

„Възможно по законите на химията и физиката“

Докладът от тази седмица е изработван в рамките на три години и е директен резултат от Парижкото споразумение от 2015 г. Във френската столица 197 държави се обединиха около целта да се задържи увеличението на глобалната температура до „доста под“ 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, но и да се опитат да го ограничат до 1,5 градуса.

Съединените щати първоначално бяха част от Споразумението, но година и половина след подписването му президентът Доналд Тръмп изтегли страната от него, като заяви, че е несправедливо спрямо САЩ.

Големият бариерен риф в Австралия няма да оцелее. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Експертите от Междуправителствената група смятат, че спиране на затоплянето до 1,5 градуса е „възможно по законите на химията и физиката“, но „да се извърши би изисквало безпрецедентни промени“.

За ограничаване на емисиите, а оттам на глобалното затопляне и последиците от него, е абсолютно наложително международно сътрудничество, посочва се в доклада. А следващите няколко години ще са ключови в еволюцията на тези усилия.

Два са основните начина за отстраняване на въглеродните емисии от атмосферата: подсилването на природните процеси, които имат такава функция, и експериментални технологии за съхранение и премахване на въглерод.

И въпреки това, всички методи „са в различни етапи на развитие, а някои са по-концептуални от други, тъй като дори не са тествани в широк мащаб“.

Те също така ще изискват значителен политически ангажимент в световен план, както и намаляване на общото количество въглероден диоксид.

Но въпреки сериозните предупреждения в доклада, няма индикации, че подобно сътрудничество е осъществимо.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах