Последната битка срещу джихад

Живеем в изключително интересни времена, което е определението на китайците за големи и болезнени промени. Току-що Ангела Меркел призна, че Европейският съюз няма план как да реагира, ако Реджеп Ердоган пусне трите милиона бежанци към Европа. Най-накрая едно честно признание на политик. Честността му плаши, защото е признание за безпомощност и липса на стратегия срещу задаващо се човешко цунами.

Междувременно в България избухна първият бежански бунт. Тълпа от млади момчета от близкоизточен произход, сирийци и афганистанци, в знак на протест от лошите условия в лагера в Харманли изгориха българското знаме и обсипаха с камъни полицията. За хората като мен, които не са посещавали лагер, има няколко източника на информация, от които да разберем какви са условията на живот – от медиите, от правозащитниците и от Фейсбук. „Избухването на епидемия“ от краста, т.е. десетина случаи, предизвика страх, паника и омраза в по-голямата част от българското население. Крастата е не по-опасна от въшките, които налазват от време на време и български, и всякакви деца в училище. Но тази краста беше бежанска, съответно много „по-страшна“ от обикновената краста. От правозащитниците пък непрекъснато научаваме, че условията в лагера са ужасни, което не е особено изненадващо. В края на краищата моето поколение през соца ходеше на военно и знае какво е да се живее в казармени условия. Топла вода няма, спиш в стая с десетки хора, храната е отвратителна и т.н., но сега времената са други и неканените гости трябва да бъдат посрещани според изискванията им, а те очакват не по-малко от западноевропейски условия на живот. Условията, които им обеща Меркел преди 2 години, без да я интересува, че докато стигнат до нейната уредена и спретната Германия, те трябва да преминат през пост-комунистическите територии. Да се изисква от България същото ниво на обслужване като в Германия или Швеция е нелепо.

И заваля дъжд от камъни срещу несретно изглеждащата българска полиция, чиято машина за разпръскване на тълпа с вода не проработи. Десетки полицаи бяха ранени, един куп бежанци арестувани и както изглежда, ще бъдат въдворени в строго охранявани лагери някъде по границата. Премиерът в оставка Бойко Борисов отиде, видя и победи, и се оказа, че афганистанците мътят водата, докато сирийските семейства са отказали да участват в бунта. Хипотезите, че този бунт е подпален от българи, са силно недостоверни, защото двестата мургави момчета от снимките изглеждат напълно запленени от акцията си. Те все пак са очаквали немско или шведско обслужване, а не хаоса на дупката България, което си е повод да счупиш главите на местната полиция.

Всичко това събуди вълна от ксенофобия, както и откровено нелепи разсъждения от ляво. Не лявото на БСП, а интелектуалното ляво, което не го прави по-малоумно от БСП. Неведнъж ми е натяквано, че аз, като човек с емигрантска съдба, би трябвало да се отнасям към бежанците така, както са се отнасяли с мен. Появиха се мнения, че бежанската вълна била като вълната от българска просташка емиграция, заляла западната цивилизация в началото на 90-те. Дойде време да отговоря напълно искрено и лично на тези възмутителни сравнения. Но преди да го направя, ще цитирам откъс от току-що излязлата на американския пазар книга Enhanced Interrogation (Подобрена техника на разпит) от д-р Джеймс Мичъл.

След терористичните атаки от 11 септември 2001 г. ЦРУ възлага на доктора да създаде програма за разпит, която успешно да извлича информация от заловените лидери на „Ал Кайда“. Доверието му е гласувано, защото той е най-добрият специалист, тренирал американски военни как да издържат на разпити при залавяне. В неговата програма е включено и симулираното удавяне, което беше впоследствие премахнато като прекалено жестоко и в крайна сметка неефективно. Преди няколко дни вестник „Вашингтон Поуст“ публикува откъс от книгата на Мичъл, в който се разказва за разпита на Халид Шейх Мохамед, един от заловените шефове на „Ал Кайда“:

„(Халид Шейх Мохамед) каза, че терористичните атаки бяха добри, но „практичният“ начин Америка да бъде победена беше чрез имиграция и раждане на деца, което значително да надхвърля по брой ражданията на не-мюсюлманите. Той каза, че братята по джихад ще емигрират в Съединените щати, възползвайки се от социалната система, докато разпространяват джихадистките си послания. Ще се обвият в американските права и закони, които ще ги защитават, ще засилят натиска да им бъде разрешено практикуването на Шериат, и тогава, само когато са достатъчно силни, те ще се надигнат и ще наложат с насилие Шериат отвътре. Той каза, че братята ще продължат атаките си неуморно и американците евентуално толкова ще бъдат изтощени, изплашени и изморени от война, че просто ще искат всичко това да приключи.

Евентуално, казва Халид Шейх Мохамед, Америка ще изложи врата си за заколение.“

Този сценарий не се случи и няма да се случи в Америка заради наложените мерки за сигурност след 11 септември, но Европа не е Америка. Интересно какво от всичко това не е знаела Меркел, когато покани мигрантите в Европа. Няма как да се заблуждаваме, че ЦРУ и европейските служби не са я информирали за потенциалните опасности, така ясно описани още в началото на хилядолетието от американците. Няма как и да се заблуждаваме, че ако джихадистите не успяха в Америка, защото тя просто спря потока от Близкия Изток, тук не сме обречени да се борим с подобен на гореописания сценарий. И вече абсолютно няма как да се заблуждаваме, че Меркел и Европейският съюз имат план как да действат ако Ердоган пусне трите милиона мигранти.

И тук идва ред да обясня на малоумните леви, че аз и седемстотинте хиляди българи, напуснали България в началото на 90-те, нямаме нищо общо с мигрантите, които сега се налага да приемаме в Европа. Паралелът е циничен и обиден. Всички тези мои връстници, които сега изхранват половин България, бяха хора с образование и една много конкретна мечта – мечтата за западното общество и неговите закони и ценности. Никой от нас не беше религиозен, камо ли фанатик, и огромното болшинство бяха атеисти. Всички мечтаехме за американския начин на живот, за музиката, за облеклото, за храната, за къщите, за колите, за изкуството, за свободата. Аз лично съм отгледала детето си сама в Америка, без да взема една стотинка от социалните служби. Чистила съм къщи, гледала съм деца и прочие работа, която не отговаря на образованието ми. Всеки от нас се стараеше с всички сили да стане като тях, американците или европейците, да изглежда като тях, да говори езика на приемната си държава, да се слее с това по-съвършено и свободно общество, за което бяхме мечтали зад Желязната завеса. Затова за мен лично е обида да бъда сравнявана с тълпите от млади момчета със смарт телефони в ръцете и пачки долари в джобовете, които недоволстват от начина, по който са отглеждани с парите на данъкоплатците тук и там. Ако Европа не приеме закони, които задължават тези хора да се интегрират, безусловно и ултимативно, тя е загубена.

Ясно е, че гневът ни е силно безпомощен. Също така е ясно, че не бива да загубваме човечността си от страх. Да, страх! Аз съм образована и свободна жена, която се страхува от милионите мъже, възпитавани в една друга „култура“, т.е. религия, която третира жените по недопустим за Западната цивилизация начин. Ясно е, че над България тегне в момента може би най-голямата заплаха, защото сме на пътя на тези хора към мечтания от тях уреден живот в Германия, Норвегия или Швеция, където те смятат хем да ползват благата, хем „културата“ им да е над всичко. Ясно е, че не можем да разчитаме на ЕС да ни опази, нито да опази себе си. Ясно е и, че динковци са опасен прецедент, който ще бъде трудно да бъде спрян. Ясно е и, че хората имат от какво да се страхуват и имат всички основания да бъдат възмутени от развоя на събитията в последните няколко години.

План няма, което звучи като признание, че ще трябва да се спасяваме поединично. И това е цивилизационна борба. В нея обаче трябва да намерим начин да приобщим жените и децата, идващи от Близкия Изток. Те са единственият ни шанс мъжете им с първобитно мислене да бъдат преборени. Трябва да бъдат създадени закони, задължаващи пришълците да работят и да учат езика, без оглед на „културата“ им. Ако съпругът не пуска жена си да работи и да учи езика – депортация. Думата „религия“ не споменавам, за да не бъда обвинена в кръстоноство, но тя е най-големият „пазач“ и тиранин над жените и децата.

И да приключим със заблудите веднъж завинаги: отново, след стотици години, битката на Европа ще се води основно с нея, религията. Междувременно обаче да намерим милост в сърцата си най-вече за жените и децата. Да покажем възпитателно гостоприемство. Защото гостоприемството вече трябва да е свръхвзискателно. Това пък изисква от нас много труд и неблагодарност от „гостите“, но това е условието за да не се сбъдне сценарият на Халид Шейх Мохамед.

Всичко от Милена Фучеджиева в „Площад Славейков“