Последната грешка на Путин

През 1986-а бях на тринайсет. Достатъчно малък, за да подлежа на социалистическа дресировка и достатъчно голям, за да почна да развивам най-опасното за онзи обществен строй – да мисля самостоятелно.

Полъхът на перестройката се усещаше и по нашите ширини. В опит да се направим на смели и модерни, пионерската организация реши да приеме поканата на френската комунистическа партия и да направи летен лагер в капиталистическа Франция. Нечувано събитие, което щеше да изпрати малка група от българчета отвъд Желязната завеса – разбира се, под вещото крило на един представител на Държавна сигурност, представен като ръководител на групата.

Ние, подбраните хлапета, не бяхме случайни. Активни пионери, председатели на низови организации, обливани с години с помията на пропагандата. Подготвени, дресирани, сигурни деца. За всеки случай, преди да ни отпратят във Франция, ни събраха на едноседмичен лагер в пионерската база в с. Ковачевци. На един екран ни показваха какво е Франция. Гнил капитализъм, неравенство, престъпност, проституция. После ни подреждаха на маси и ни учеха – това е вилица, това е лъжица, яде се ето така… Да не се излагаме пред чужденците, естествено.

Да, ние бяхме малки примати, които щяха да видят Айфеловата кула, Лувъра, Триумфалната арка. Трябваше да бъдем подготвени идеологически. Истината е, че се върнах от това пътуване различен. Объркан, с напиращо недоверие в младата ми глава. За щастие, съвсем скоро след това прогнилата ни система рухна.

В момента Путин се опитва да вдигне около руснаците познатата Желязна завеса. Насила ги откъсва от западната цивилизация, затваря ги в черупката на отдавна изсъхнал орех. Само че тези хора знаят какво се опитва да скрие от очите им диктатора.
Това ще е последната грешка в сбъркания му живот.

Текстът е от Фейсбук.