Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Последната конференция преди апокалипсиса

За какво се опитват да се договорят световните лидери на срещата в Париж

22 хиляди чифта обувки бяха наредени на безмълвен протест в Париж, на Площада на републиката в навечерието на световната Конференция на ООН, посветена на климатичните промени. - Последната конференция преди апокалипсиса

22 хиляди чифта обувки бяха наредени на безмълвен протест в Париж, на Площада на републиката в навечерието на световната Конференция на ООН, посветена на климатичните промени.

Френската столица се оказва в центъра на световното внимание за втори път в рамките на един месец. Над 150 държавни лидери, събрали се да обсъдят насъщни общочовешки проблеми, хиляди войници и полицаи, опити за забрана на протестни акции – това са реалиите на 21-ата Международна конференция на страните участнички в Рамковата конвенция на ООН за промените в климата, известна още като СОР21, която тече в Париж. Франция прие дългоочакваната среща на върха независимо от икономическите трудности и терористичните атаки, разказва Лента.ру.

Квоти за замърсяване

Конвенцията за климата бе приета още през 1992 г. в Рио де Жанейро. Тогава изглеждаше, че Студената война и съперничеството на свръхдържавите е останало завинаги в миналото и е дошло време всички страни по света да забравят старите разпри и да приведат Земята в ред.

Формулированата цел беше благородна: концентрацията на парникови газове в атмосферата да остане на ниво, безопасно за климатичната система. Имаше и една важна уговорка – този екологичен рай не бива да нанесе щети на производството на продоволствия и икономическото развитие.

Пет години по-късно, с подписването на Протокола (към конвенцията) от Киото, беше създаден механизъм за ограничение на емисиите на въглероден диоксид (СО2) в атмосферата. Всяка страна получаваше определена квота за количеството парникови газове и в случай, че не я изразходваше, можеше да продава излишъците си на други държави. По замисъла на създателите й, тази система не само щеше да се саморегулира, но и би трябвало да стимулира страните да залагат на алтернативни източници на енергия и да развиват екологично чисти производства.

Само че, както скоро стана ясно, механизмът работеше лошо. САЩ, на чиято сметка се падаха над 36 процента от световните емисии, подписаха протокола, но отказаха да го ратифицират. Други държави, взимайки пример от позицията на лидера, също не се стремяха да ограничават икономическото си развитие. Търговията с емисионни квоти се развиваше, а глобалното затопляне – също.

Против терора и глобалното затопляне

При тези условия на 21-ата годишна конференция в Париж се възлагаха особени надежди. Планирано бе да се изработи и приеме нов глобален документ, да се договорят мерки, благодарение на които затоплянето на земната атмосфера да не превишава два градуса в сравнение с показателите от доиндустриалната епоха.

За Франция Конференцията за климата означаваше не по-малко, отколкото Олимпиадата в Сочи – за Русия. Форум с такива мащаби — над 150 държавни лидери, повече от 40 хиляди учени, журналисти, експерти… – е гигантско политическо събитие, уникална възможност за страната да повиши престижа си на международната арена. Париж не бе виждал нищо с подобни мащаби от декември 1948 г., когато в Пале де Шайо е подписана Всеобщата декларация за човешките права.

Френските медии подгряваха публиката, като осветяваха всяка дребна подробност в хода на подготовката за форума. В резултат интензитетът на очакванията нарасна толкова, че се създаде впечатление, че светът ще рухне, ако изведнъж на конференцията не бъде подписано ново споразумение. Най-добре това усещане изрази френският премиер Манюел Валс, който още през септември, повече от две месеца преди мероприятието, заяви:

Залозите са огромни. Цялото човечество е разтревожено – от успеха на форума зависи оцеляването нар нашата планета.

Затова за отказ от провеждането на Конференцията след парижките атаки не можеше да става и дума – в опасност, освен съдбата на света, беше и престижът на държавата. На церемонията по откриването Франсоа Оланд изкусно съчета в речта си борбата против тероризма и борбата против парниковите газове:

Не мога да отделя битката срещу терора от битката срещу глобалното затопляне. Това са двете големи предизвикателства, на които ние трябва да се противопоставим, защото сме задължени да оставим на децата свят, не просто освободен от ужаса, но и планета, предпазена от катастрофи“.

Оланд само подсили апокалиптичните нотки, прозвучали в речта на Валс:

„В дневния ред на Конференцията на ООН за климата е съдбата на човечеството. След терористичните актове в Париж, ние трябва спешно да решаваме този проблем – но също и други, по-дългосрочни проблеми… Историята ще осъди сурово държавните и правителствени ръководители, ако през декември 2015 г. не вземат необходимите решения. Ако не направим това, животът на нашите деца и внуци ще бъде по-труден и по-опасен“.

Разлика на интереси

Независимо от гръмките заявения, засега перспективите изглеждат неясни. Предишната климатична среща на върха в Копенхаген се провали. Тази път като че ли всички бяха съгласни да подпишат ново споразумение, но при различни условия. Европейският съюз, у когото всичко с алтернативните източници на енергия е наред, настоява за твърди ангажименти; САЩ не искат да си връзват ръцете и доброволно да поставят препятствия по пътя на икономическото си развитие.

Алиансът на малките островни държави изисква максимални ограничения в емисиите, а страните произвеждащи въглеводороди нямат никакъв интерес в това. Швейцария е готова да съкрати емисиите си на СО2 до 2030 г. с 50 процента, ЕС — с 40, Русия — с 30, а същото време Китай заявява, че през 2030 г. ще достигне пик в емисиите си на въглероден диоксид.

Разбира се, тази разлика в интересите няма да попречи на приемането на краен документ – бюрократите в ООН имат голям опит в съгласуването на противоречиви позиции. Но надали в новото споразумение ще има нещо повече от неясни фрази и едва ли той ще бъде крачка напред в сравнение с Протокола от Киото.

Бунтът на обувките

Видимото нежелание на политиците бързо и решително да ограничат емисиите на СО2 закономерно възмути природозащитниците. В навечерието на Конференцията, на 29 ноември природозащитници, към които се присъединиха антиглобалисти, пацифисти и обикновени парижани, излязоха на Площада на Републиката с намерението да напомнят на световните лидери за дълга им към планетата. Организаторите преброиха 10 хиляди души, полицията – 4,5 хиляди.

Френските власти, които обикновено гледат на шествията на еколозите през пръсти, тази път забраниха мероприятието – в страната е въведено извънредно положение, полицията се опасява от възможни терористични актове. Но това не спря активистите. Те донесоха със себе си и хиляди чифтове обувки — като знак, че ако нямаше забрана, на Площада на Републиката биха дошли много повече.

После част от тези обувки, поставени в пластмасови и стъклени бутилки, полетяха към полицаите. Те отвърнаха с палки и сълзотворен газ. Задържани бяха над 340 души.

Едва ли обувният флашмоб и боят между еколози и антиглобалисти с полицията ще впечатли световните лидери и ще спомогне за постигането на окончателно споразумение. А дали тези, които предсказват катастрофа в случай на провал на срещата на върха, са прави или не – ще се убедим в най-скоро време.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Още по темата

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах