Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Последната от племето

85-годишната Боа Ср беше единственият човек, който говореше древния език Бо

Почти сляпата Боа Ср страдала, че вече не може да говори с никого на родния си език. - Последната от племето

Почти сляпата Боа Ср страдала, че вече не може да говори с никого на родния си език.

Последната представителка на 65 000-годишно племе почина през юли и отнесе със себе си в гроба един от най-ранните човешки езици. Боа Ср издъхна от старост на 85-годишна възраст. Тя беше единствената обитателка на Андаманските острови в Индийския океан, която владееше Бо. Наречен на племето й, Бо е един от 10-те андамански езика, за които се смята, че са възникнали през палеолита, когато най-ранните хора са излезли от пределите на Африка.

Великите андаманци – коренните жители на Андаманските острови, които днес почти напълно са претопени от индийците, представляват особен интерес за лингвистиката и популационната генетика. Смята се, че те са се заселили на островите по време на Ледниковия период, когато островите са били свързани по суша с континента. Адаманците са останали изолирани на архипелага в продължение на 30 000 до 70 000 години, а речта им няма връзка с други известни езици. По-късно други техни групи заселват Индонезия и Австралия, разказва „Таймс“.

Показани тук в червено, Андаманските острови се намират в Бенгалския залив, на около 190 км северно от бреговете на Мианмар.

Показани тук в червено, Андаманските острови се намират в Бенгалския залив, на около 190 км южно от бреговете на Мианмар.

Боа Ср беше най-възрастният представител на велико-андаманците. Тя оцелява след опустошителното цунами през 2004 г. в Индийския океан, японската инвазия през Втората световна война и болестите, донесени от колонизаторите през 19 век. Ужасите от цунамито възрастната жена описва така:

„Всички бяхме там, когато започна земетресението. Старейшината ни каза: „Земята ще се разтвори, не бягайте и не мърдайте“. От него разбрахме“.

Професор Анвита Аби – 66-годишна индийска лингвистка, която познава отдавна Боа, разказва, че през последните години зрението на възрастната жена съвсем отслабнало. Тя страдала също и, че вече не може да говори с никого на родния си език. Боа нямала деца, а съпругът й починал преди няколко години.

„Тъй като беше единственият човек, който владееше Бо, тя беше много самотна. Имаше прекрасно чувство за хумор, а усмивката и гръмкият й смях бяха много заразителни“, споделя проф. Аби.

Лингвистката общувала с Боа, ползвайки местно наречие на хинди и велико-андамански, който е смесица от всичките 10 племенни езика.

„Имахме странна, но и много дълбока връзка. Прекарах дълго време с нея в джунглата и споделих много преживявания с нея. Тя беше много горда и същевременно тъжна, че е последният представител на Бо“, допълни Анвита Аби.

Боа била родена в джунглата на северните Андамански острови и израснала в традиционно общество, в което се научила да събира растения, да лови диви свине, костенурки и риба. През 1970 г. индийското правителство преселва велико-андаманските племена на миниатюрния остров Стрейт, северно от гр. Порт Блеър. Боа живее в барака от бетон и ламарина, осигурена от правителството, и се прехранва с държавни рациони и пенсия от около 500 рупии (13 лева) на месец.

Боа живее в барака от бетон и ламарина, осигурена от правителството, и се прехранва с държавни рациони и пенсия от около 500 рупии (13 лева) на месец.

Боа живее в барака от бетон и ламарина, осигурена от правителството, и се прехранва с държавни рациони и пенсия от около 500 рупии (13 лева) на месец.

„Постоянно повтаряше, че иска да се върне на мястото, където се е родила. Алкохолът беше огромен проблем за племето й. Убиваше ги един по един“, обяснява проф. Аби.

Смята се, че хората от племето Бо живеят на Андаманските острови от 65 000 години, което ги превръща в една от най-древните познати култури. Кралят на Бо почина през 2005-а, а в следващите няколко години си отидоха и малкото останали старейшини. Някога велико-андаманците наброявали над 5000 души и се делели на 10 различни групи, всяка от които имала собствен език. Но днес, 150 години след пристигането на колонизаторите и болестите, които те донесли със себе си, са останали едва 52-ма велико-андаманци.

Единственото относително незасегнато от цивилизацията е племето на сентинелците, които забраняват абсолютно всякакъв контакт с външни хора. През 2004-а след цунамито те бяха заснети как се готвят да пратят стрели по индийски спасителен хеликоптер.

Сентинелци пращат стрели по индийски спасителен хеликоптер. Племето не допуска никакъв контакт с чуждоземци.

Сентинелци пращат стрели по индийски спасителен хеликоптер. Племето не допуска никакъв контакт с чуждоземци.

Проф. Анвита Аби обясни как Боа често й казвала колко завижда на сентинелците и представителите на племето Джарауа, че са успели да избегнат контакт с чуждоземците:

„Твърдеше, че са си по-добре в джунглата“.

Стивън Кори, директор на „Сървайвъл Интернешънъл“ – група, която се бори за правата на туземните племена, призова индийското правителство да не преселва джарауайците или други местни обитатели.

„Със смъртта на Боа Ср и изчезването на езика Бо, една уникална част от човешкото общество вече е само спомен. Кончината на Боа е тъжно напомняне, че ние не трябва да позволяваме това да се случи с други коренни племена на Андаманските острови“, заяви Стивън Кори.

 

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС