Последната репетиция на Азарян

Актьори разказват за последната си репетиция с Крикор Азарян в новата глава на книгата „Човешкият цирк и Крикор Азарян“ на Димитър Стайков. Десет години след смъртта на големия режисьор издателство „Локус“ пуска втори тираж от книгата, допълнена с една последна глава: „Post Mortem“.

В нея авторът припомня някои от най-забележителните постановки на Азарян по Чехов, които се оказват и последните в живота му – спектакълът „Чайка“ в Театър „Българска армия“, „Три сестри“ в Младежкия театър и „Вишнева градина“ в Народния театър. Стайков описва последните дни на Азарян, вече тежко болен. Режисьорът отива сутрин в театъра, репетира до ранния следобед, когато вдига температура и го втриса. Тогава се прибира у дома, където се оставя на грижите на съпругата си Валентина. Актьорите са свидетели на тази битка със смъртта.

Премиерата на допълненото издание ще се състои на 16 декември в Литературен клуб „Перото“ от 16 ч.

Представяме ви откъс от новата глава на „Човешкият цирк и Крикор Азарян“.

На 15 март 2019 г. на сцената на Театър „Азарян“ се появиха актьори, които седнаха в три групи. За да почетат  рождената  дата на своя учител и режисьор Крикор Азарян, пред зрителите заеха места участниците в неговите три последни в живота му постановки – „Чайка“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Актьорите ставаха, излизаха в центъра на сцената  и възстановяваха  епизоди от своите спeктакли. Това беше тяхната почит към любимия учител, разкрил им театралните тайни.

Идеята и реализацията на този паметен спектакъл принадлежат на семейството Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов, автори на тв рубриката „Умно село“.

След спектакъла за втора поредна година Фондация „Проф. Крикор Азарян” връчи награда за ярко постижение в театралното изкуство. Носителят за 2019 г. е Мариус Куркински, ученик на Азарян. Отличието беше връчено на сцената на театър „Азарян“ от актьора Димитър Маринов, участник в екипа на филмовата продукция „Зелената книга“, която получи „Оскар“ за най-добър филм тази година. Маринов, също ученик на Азарян, е у нас след церемонията на „Оскар 2019“. На сцената на театъра, редом до Мариус, той каза: „Благодаря ви за тази чест! Знам, че Азарян все още ни гледа от втори балкон. Аз продадох вишневата си градина, взех си трите сестри – вяра надежда и любов, и заминах, за да разбера, че не съм нищо повече от една чайка. Истината е, че аз отидох, за да го направя по моя начин. Защото професорът ми каза, че винаги трябва да имаме нашия начин в себе си.

Мариус Куркински каза няколко думи, благодарейки на фондация „Азарян“, и завърши силно емоционално:

„Докато гледах представлението, ми се прииска да се провикна: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ни!“.

Да припомним, че първият носител на отличието на името на проф. Крикор Азарян е Деян Донков.

Няма друг режисьор в българския театър като Крикор Азарян, който става светец в сърцата на актьорите, негови ученици, и на актьорите, с които репетира спектаклите си. Като вълшебство в действие е, че на всеки 15 март, рождената дата на Азарян, учениците му се събират на сцената на театъра в НДК, наречен на неговото име, за да си спомнят неговото присъствие. През 2019 г. този вечен спектакъл „Азарян“ показа, че учениците и приятелите на Азарян продължават да си спомнят разговори с него, да описват репетициите, да цитират прочутите му сравнения и изрази, когато той изтичва на сцената, за да изиграе онова, което иска от тях. Забележително, грандиозно в нашия театър е това възкресение на Коко Азарян, като продължение на живота му чрез неговите актьори.

По повод на тази почит се срещам с участници в последните три постановки на Азарян.