Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Последната вечеря в Помпей: пълнени мишки, папагали и ферментирал рибен сос

Изложба в Оксфорд разказва за голямата страст на древните помпейци към храната и виното

Стенопис с изображение на вечеря, с надпис-послание, 40–79 г., Помпей, Дом на триклиниума. Снимка: Национален археологически музей на Неапол - Последната вечеря в Помпей: пълнени мишки, папагали и ферментирал рибен сос

Стенопис с изображение на вечеря, с надпис-послание, 40–79 г., Помпей, Дом на триклиниума. Снимка: Национален археологически музей на Неапол

Разположен в слънчевия рай на южна Италия, Помпей е бил заобиколен от буйни лозя и плодородни равнини от едната страна и обилните на морски дарове води на неаполския залив от другата. Когато през 79 г. вулканът Везувий започва да сипе пепел върху града, хората се занимавали с обичайните си ежедневни дейности: произвеждане, купуване и продаване на храна и най-важното – ядене и пиене.

Днес, когато мислим за трапезата на древните римляни, си представяме полуоблечени сибарити, които се наслаждават на екстравагантни ястия като пълнени съсели, фламинга и папагали, живи птици, зашити в прасе. Разбира се, и на любимия на древните гърци и римляни гарум – ферментирал рибен сос, често описван от историците като античния вариант на кетчупа.

Изложба „Последната вечеря в Помпей” в музея „Ашмол“ в Оксфорд, Великобритания, представя митовете около кулинарните навици на древните римляни и успява да ни изненада – оказва се, че закуската с гризачи е древноримски обичай. Изложени са шедьоври на римското изкуство и луксозни вещи от римските трапезарии, а също и овъглена храна, която е била на масата, когато вулканът изригнал. Изящните мозайки, стенописите във вилите на богатите, както и останките, открити в кухненските канали, показват какво и как са обичали да ядат и пият помпейците.

Показани са изображения на римски банкети, по-специално в триклиниума или „трапезарията с три места” за полягане, открити в домовете на по-заможните жители на Помпей. Изложбата пресъздава атмосферата на помпейски пир със стенописи от една от най-големите къщи в града (Къщата на Златната гривна), красиви подови мозайки, сребърни съдове за вечеря и сложно обзавеждане като еднометровата статуя на Аполон, направена да крепи табла с предпочитаната вечеря.

Теракотa с оброчна храна: нарове, грозде, смокини, бадеми, сирена, питка, медена пита, дълъг хляб, 360 г. пр. н. е., гробница 11. Снимка: Археологически парк Пестум

Изложбата показва и степента, в която римляните са наследявали кулинарните си идеи от други култури. Точно както империята лакомо поглъщала земи и територии в Средиземноморието, така и римляните ентусиазирано присвоявали обичаите и традициите на завладените народи. Използването на храна например в религията е било силно повлияно от гърците, етруските и други италийски народи.

„За нас е огромна привилегия да можем да покажем тези необикновени съкровища, много от тях за първи път във Великобритания – казва д-р Александър Стърджис, директор на музея „Ашмол“. – Щедростта на собствениците, особено на Археологическия парк Помпей, Националния археологически музей на Неапол и Археологическия парк Пестум, които имат забележителни и ценни предмети, направи тази изложба възможна.”

Стенопис, показващ разпределението на хляб, 40-79 г., Помпей, Къщата на пекаря, 69 х 60 см. Снимка: Национален археологически музей на Неапол

„Последната вечеря в Помпей” обещава вкусен поглед към Римската империя – от мръсните кухни и хановете до банкетите в триклиниумите. В днешната култура, обсебена от храненето, едва ли има по-подходяща тема, чрез която да установим връзка с хората от древния свят.

Изложбата бе открита на 25 юли и може да бъде разгледана до 12 януари 2020 г.

Стенопис с изображение на петел, кълвящ смокини, круши и нар, 45-79 г. Помпей, Къща на любовниците на целомъдрието. Снимка: Археологически парк Помпей

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах