Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Последният полет на Паша Христова

50 години по-късно официалната версия за една от най-кървавите самолетни катастрофи в българската история остава непроменена

Паша Христова (1946 - 1971). Снимка: Уикипедия - Последният полет на Паша Христова

Паша Христова (1946 - 1971). Снимка: Уикипедия

Една от най-големите трагедии в новата българска история, при която загиват млади и талантливи хора, се е случила преди точно 50 години, на 21 декември 1971 г. На този ден самолет на БГА „Балкан“ Ил-18 катастрофира при излитането си на летище София. 

Най-често свързват тази авиокатастрофа със смъртта на 25-годишната естрадна звезда Паша Христова, останала в паметта на поколенията с незабравимата песен „Една българска роза“. Но освен нея загиват още 31 души, шестима от тях – от екипажа.

В самолета за Алжир пътуват български изпълнители, които трябва да представят България в дните на българската култура в северноафриканската държава. На борда са Мария Нейкова, Борис Гуджунов, Янка Рупкина, оркестър „София“, танцьори от състав за народна музика… Всички са млади хора – между 19 и 40-годишни.

Когато самолетът набира скорост, той се издига на десетина метра над земята, продължава да лети неестествено успоредно на нея няколкостотин метра, след което крилата започват да се клатушкат, носът му се вдига нагоре, накланя се силно наляво и се забива в тревната площ. Двигателите му избухват и се запалват. Тялото на машината се разпада на две – задната част остава, а предната продължава да се движи още 300-400 метра. Пистата е покрита с човешки тела. Мнозина са мъртви, още повече са тежко ранените. Оцеляват част от хората в задната част на самолета. Борис Гуджунов е със счупени крака и ръце, Янка Рупкина е с изгаряния.

Умират всички от първите осем реда, разказват по-късно оцелелите. Мнозина от състава на оркестър „София“ губят живота си, включително солистката му Паша Христова. Унищожени са и инструментите, нотите, цялата им техника. Оцеляват тези, които са били с колани в мига на инцидента. Смъртта си намират ръководителят на оркестър „София“ Николай Арабаджиев и стюардесата Аврора Пиндарева, дъщеря на карикатуриста Теню Пиндарев. По чудо оживяват Мария Нейкова, Борис Гуджунов, Янка Рупкина, Димитър Симеонов-Мончо. Трябвало да лети и Мистър Сенко, но фокусникът пропуска полета. Оттогава до края на живота си никога не се качва на самолет.

Паша Христова имала шанс да оцелее, но сменила мястото си в самолета преди излитането. На 21 декември е рожденият ден на певицата Мария Нейкова и двете с Паша Христова се готвят да черпят в самолета. Преди полета двете се разхождат из барчетата на аерогарата. В чудесно настроение са, тананикат си песента „Гълъби над София“ от репертоара на Бисер Киров. Паша Христова влиза първа в самолета и сяда на третата седалка откъм илюминатора. Ако беше останала на нея, може би е щяла да оцелее. След нея се качва служителка от Софийския градски народен съвет, настанява се на първата седалка и кани Паша да седне зад нея. А Мария Нейкова заема третата седалка. С изключение на нея, всички пътници от първата до шестата седалка загиват. Тялото на Паша е разпознато по златните пръстени. Според лекарската експертиза, тя загива при удара на самолета в земята, а не от пожара.

Истинското ѝ име е Парашкева Христова Стефанова. Родена е на 16 юли 1946 г. в Княжево. Преди музикалната си кариера работи като чертожник в „Балканкар“ – заводът, който изнася мотокари и електрокари в цял свят. Ненавършила двайсет, талантливата Парашкева започва да учи пеене в Радиото, в новосформираната „Студия за естрадни изпълнители“. След завършването си е назначена за солистка в Ансамбъла на Строителните войски. Приема артистичния псевдоним Паша.

Първата ѝ песен е шеговитата „Щъркелът пристигна пак“ на композиторката Зорница Попова. Първият успех на младата певица – златен медал и първа награда на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия. По това време Паша започва да пее заедно с Борис Гуджунов в оркестър „София“, създаден към Столичната община през 1964 г. Първият му диригент е Емил Георгиев. През 60-те и 70-те години на миналия век формацията е водеща в страната. Освен че имат много концерти в България, оркестър „София“ и неговите солисти гостуват и в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия и др.

За Паша Христова с пленителния глас музика пишат композиторите Йосиф Цанков, Димитър Вълчев, Николай Арабаджиев, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова и др. Само за шест години певицата записва около 60 песни.

1970 г. е особено силна за Паша: на фестивала „Златният Орфей“ получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ по музика на Йосиф Цанков и първата награда за „Една българска роза“ на композитора Димитър Вълчев. През 1971 г. Христова е отличена с Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български естраден певец въобще. „Една българска роза“ става мелодия на на 1972-а, а през 2000 г. е обявена за песен на столетието.

Според заключението на следствието причината за катастрофата е в некачествената подмяна на въжетата, с които са свързани елероните. Вследствие на това се получават така наречените кръстосани команди: пилотът завърта щурвала наляво, но самолетът се накланя надясно. За да се спасят, голяма част от оцелелите скачат от зейналата във въздуха дупка, образувала се при разцепването на самолета. После чакат линейка или поне милиционерска кола, но най-накрая при тях идва автобус, с който обикновено се превозват пътниците до самолета. Всички оцелели тичали към него, за да се качат. По пътя ги пресрещат линейки, които ги откарват в „Пирогов“. Оцелелите в злополучния полет се възстановят в продължение на месеци и години, някои не могат да се преборят с психологическата си травма и до днес. Тихомълком държавата им изплаща големи обезщетения.

Половин век по-късно официалната версия за една от най-кървавите самолетни катастрофи в българската история остава непроменена: инцидентът с Ил-18 е причинен от случайна техническа грешка при свързването на елероните. Съществува обаче и друга, по-конспиративна версия, към която се придържат мнозина, включително и някои оцелели от трагичния полет. Въпреки „желязната“ ръка на тоталитарната система, във въздухоплавателната компания царяла сериозна корупция по най-високите етажи. Според неофициалната версия за катастрофата, тя е била умишлено предизвикана, а хората са загинали, само за да бъде ликвидиран вторият пилот Васил Драганов, дядо на едноименния актьор от „Столичани в повече“. Той е трябвало да бъде премахнат, защото поискал лична среща с Тодор Живков, на която е имал намерение да разкаже за финансовите злоупотреби в БГА „Балкан“. Васил Драганов до последно помага на хора от горящия самолет да се спасят от огъня, но самият той изгаря в огнения ад.

Друго предположение, което някои смятат за достоверно, е, че пилотите, които са возили музикантите, са били принудени да излетят прекалено бързо, за да може да кацне самолетът на Тодор Живков.

Повод за всички тези конспиративни разсъждения е и фактът, че въпреки множеството жертви и очевидни грешки, никога не е започвал съдебен процес, свързан с катастрофата. След края на следственото дело всичко е покрито.

Междувременно цялата новогодишна програма е заснета с активното участие на именитите музиканти, които са пътували за седмицата на България в Алжир. Така само няколко дни след трагедията цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на останалата завинаги на 25 години Паша Христова. В първите дни на новата 1972 г. се появява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев. Песента се изпълнява от Лили Иванова.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах